Знаете ли кой е Георги Мицков?

Роден е на 3 април 1921 г. в Пазарджик.

Занимава с литературна дейност още от ученическите си години. Превежда предимно поезия от английски, гръцки, испански, немски, португалски, румънски, руски, френски, шведски и др. езици.

Георги Мицков започва преводаческата си дейност със стиховете на най-големите поети на ХХ век – Сен-Джон Перс, Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети, Еудженио Монтале, Умберто Саба, Дино Кампана, Емили Дикинсън, Габриела Мистрал, Артур Лундквист, Ален Боске, Тудор Аргези, Пиер Беранже и редица други. Има участия в преводи на творби на други автори.

Неговите преводи са част от редица антологии и сборници: „Осем съвременни италиански поети“, „Гръцка поезия 20 век“, „Антология на съвременната френска поезия“, „Съвременна скандинавска поезия“, „Антология на немската поезия“, „Антология на унгарската поезия“, „Заветни лири. Антология на руската класическа поезия“.

Превежда още Рьоне Шар, Марио Луци, Константинос Кавафис, Фридрих Хьолдерлин, Сафо, „Песен на песните“. Големият български преводач прави самостоятелна антология на еротичната и любовна лирика. Превежда и издава в два тома Фернандо Песоа, в отделни книги Педру Тамен и Нуно Жудис.

Прави самостоятелна антология на португалска поезия, включваща 16 съвременни португалски поети.

Освен с преводаческа дейност името на Георги Мицков се свързва и като автор на редица статии, предговори към книги, есета и литературни портрети на български и западноевропейски автори и преводачи в периодичния литературен печат. Майсторът на превода има и лично творчество. Но комунистическата цензура дълго не го допуска до печата.

Богатата му поетична дарба става обществено достояние едва след 1989 г. Собствената му поезия е публикувана основно след 1989 г. Между 1989 и 2002 г. издава десет поетичните книги, сред които “Под сянката на съдбата” (1990), „Скали, облаци и безкрайност“ (1991), “Яростно мълчание” (1992), „Яростно мълчание. Лична антология“ (1993), „Най-хубавите мигове“ (1996), “Стихотворения. Балада за най-самотния” (1996), “Сонети за любовта, смъртта и вечността” (1998), „Господи, къде да ида да умра“ (1999), “Съдба” (2000) и “Отчаян пешеходецо” (2002).

Мицков поддържа кореспонденция с чуждестранни писатели и е активен член на международни литературни институции. От 1957 г. е избран за кореспондент на белгийското списание „Centre des efudes poetiques“, издание на кралската библиотека на Белгия.

От 1960 г. е постоянен член на журито на Фондация „Biennales Internationales de Poesie“, под патронажа на белгийската кралица. През 1998 г. получава Орден на Френската академия и на Правителството на Република Франция „Palmes academiques“ за литература, изкуство и култура.

Пазарджишкият преводач е удостоен с международна награда за литература и изкуство Frederico Garcia Lorca, награда за преводи на испански поети, включително за преводи на Лорка, получава международна награда „Curce-Sabaudia“ за преводи на италиански писатели и поети.

Той е първият носител на Националната награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ през 2000 г., присъждана от Община Пазарджик на български и чужди преводачи за принос в българското преводаческо изкуство за превод на поезия или проза. Награден е с орден „Св. св. Кирил и Методий“, Първа и Трета степен, получава награда на Съюза на преводачите в България за цялостно преводаческо творчество.

През 2011 г. с решение на Общински съвет – Сливница г-н Георги Мицков е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на община Сливница.