Димитър Бербатов в „Рефлекси“: Животът е приключение, в което трябва да разкодираш себе си и да вървиш стъпка по стъпка

Още от дете тя мечтае да срещне Димитър Бербатов. На 1 октомври, след спектакъла „БЕРБАТОВ: Разкодиране“ в Пазарджик, мечтата ѝ се сбъдва.

 

Това е Димитър Бербатов за мнозина – пример, идол, символ на успех.

Вследващите редове ви предлагаме разговор за новата му роля на театралната сцена, изграждането на характера, работата с децата и болката за българския футбол. Едно интервю на сцената на ДКТ“Константин Величков“ пред Величка Ачева в предаването „Рефлекси“ на Telenews. Ако не ви се чете можете да гледате цялото предаване в Youtube по-долу.

Новата сцена: От зеления килим до театралните дъски

– Здравей! Необичайно място за среща. В предишното ти амплоа те познаваме от зеления килим, но днес се срещаме с Димитър Бербатов – актьора. Пресилено ли е това определение?

– Да, мисля че е пресилено. Въпреки че в момента намирам време да се изявявам на театралната сцена, аз винаги съм се стараел да бъда артист на моята основна сцена – футболния терен. Там задачата ми беше да постигам целите и мечтите си.

Сега, в този период от живота ми, театърът е едно ново предизвикателство – нова планина, която се опитвам да изкача. Подготвен съм, защото зад мен стои страхотен екип, който върши 90% от работата, а за мен остават онези 10%, с които да изляза пред публиката и да покажа уважение както към хората в залата, така и към театралното изкуство. Стъпвам на непознат терен, но има и прилики – пак съм пред хора. Разликата е, че тук съм сам. Няма къде да се скрия и няма подкрепа, затова концентрацията и дисциплината ми трябва да бъдат на още по-високо ниво.

– По време на една среща в Пазарджик те бях попитала дали подготвяш филм за живота си, а ти отговори, че подготвяш нещо съвсем различно. Всички очакваха филм, а се появи спектакъл. Изненада ли хората?

– За тези, които не са го очаквали, със сигурност е изненада. Понякога хората подценяват спортистите и си мислят, че когато си концентриран само в една сфера, там приключват амбициите и мирогледът ти. Аз обаче имам много интереси извън футбола и сега имам възможността да ги преследвам – да се уча, да покорявам върхове, да падам и да ставам отново.

Театралната сцена е следващата крачка след биографичната ми книга „По моя начин“. В живота крача със средни стъпки към прогрес. Може би един ден ще стигна и до филм, той ще бъде последната крачка, но има време за това.

Вълнението зад завесата и връзката с публиката

– Представи спектакъла първо в родния си Благоевград. Какво беше усещането зад завесата?

– Усещането е абсолютно същото, както преди голям мач! Зад завесата гледах как залата се пълни, щъках нагоре-надолу и усещах напрежението. В такива моменти веднага се опитвам да го разкарам чрез дисциплина и концентрация. Влизам в моята си „зона“. Когато видях, че залата е пълна, си казах: „Окей, става сериозно!“

Целта ми е да разкажа историята си така, че хората да се развълнуват, да се мотивират, да си поплачат, да се посмеят и най-важното – когато си тръгнат, да замислят за своя собствен живот. За трудностите, за успехите и неуспехите. Всички минаваме през перипетии. Ако някой си вземе поука от моята история, значи сме постигнали целта си.

– Режисьор на спектакъла е Яна Титова. Как се работи с нея и доколко приемаш чужди съвети?

– Яна ми каза нещо много точно: всяка публика е различна. На едни места хората се смеят, където не очакваш, на други ръкопляскат в неочаквани моменти. Затова основната ми дума в главата е: „Пауза!“

Вярвам, че съм достатъчно осъзнат човек. Когато съм в чужда среда, трябва да умея да изслушвам. Когато режисьорката ми каже нещо, спирам и си казвам: „Тя знае повече от мен в тази сфера, приеми съвета ѝ, за да изглеждаш още по-добре на сцената.“ Трябва да преглътнеш егото си. Аз водя, но в много моменти и следвам. Екипът около мен е страхотен и аплодисментите накрая не са само за мен, а за всички нас.

За децата, таланта и фондацията

– Днес беше гост и в Спортното училище в Пазарджик. Срещна се със стотици деца. Изморяват ли те тези срещи?

– Напротив, зареждат ме изключително много! Връщат ме към моето собствено детство, което все още нося в себе си. С децата разтоварвам, защото те мислят чисто, невинно и са пълни с мечти. Понякога им говоря по-сериозно и им казвам: „Наслаждавайте се на детството си, но се подготвяйте за това, което предстои.“

– Фондация „Димитър Бербатов“ вече почти 20 години подкрепя младите таланти на България. Какво е усещането да даваш път на младите?

– Горд съм от това, което постигаме в науката, изкуствата и спорта. Аз самият тръгнах от Благоевград благодарение на таланта си и на подкрепата на добри хора по пътя. Затова сега предавам опит и подкрепа на децата. Когато връчваме годишните си награди, винаги им казвам: ако днес някой друг е победител, приеми го как стимул и си кажи: „Следващия път аз ще бъда първи!“

Не трябва да награждаваме и надграждаме посредствеността. В спорта загубите те научават на амбиция и хъс. Животът е същият.

Бюрокрацията и опитът в администрацията

– Беше съветник в едно от служебните правителства. Какво видя от другата страна на барикадата?

– Видях как функционира системата – и подхождам с чувство за хумор, но беше доста тромаво. Идвам от среда, в която решенията се вземат бързо. Когато бях там и виждах, че даден документ се бави, вземах папката и обикалях лично всички кабинети, за да се задвижат нещата.

Бюрокрацията понякога забавя процеса до степен, в която проблемът остава nereшен, защото междувременно се появяват нови десет проблема. Без кадърни и искащи работа хора, отборната игра и в държавната администрация е невъзможна.

Тъжната реалност във българския футбол

– Следиш ли българския футбол и националния отбор днес? Разочарованието сред феновете е голямо.

– Разбира се, че го следя. Футболът винаги ще бъде първата ми голяма любов, след семейството. Боли ме! Боли ме да виждам разочароващите резултати на националния отбор. С цялото ми уважение към Люксембург, но да губим точки от тях е нещо, което не съм си представял.

Като човек, който е кървял за този отбор, бил е негов капитан и голмайстор, имам пълното право да изразявам мнение. Знам какво им е и на играчите – трупа се психическа умора от критиките и в един момент те могат да звучат примирено, казвайки: „Това сме, толкова можем.“ Но това е израз на умора, а не липса на желание.

– С талант сам по себе си може ли да се стигне от Благоевград до „Манчестър Юнайтед“ днес?

– Само с талант – абсолютно не! Освен ако нямаш извънземен талант като Меси, Роналдо или Марадона. При мен ключовият момент беше изграждането на характера, когато бях на 18–19 години. Във футбола и в живота ще те мачкат, ще те критикуват, ще те бутат на земята. Трябва да имаш характера да станеш. Трябва ти дисциплина и постоянство – те са по-важни от таланта.

– Трябва ли да се ограничи броят на чужденците и да се даде повече път на българските играчи?

– Задължително! В момента има мачове, в които на терена има едва по един български футболист. Разбирам чужденците – те идват тук да търсят препитание и трансфер. Но трябва да има гарантирано поле за изява на българските момчета.

Разбира се, когато им се даде този шанс, те трябва да са подготвени. Не да чакат някой да ги гали по главата. Трябва да са „гладни“ за успех! Да тренират така, че да прескочат чужденеца и да вземат мястото му. Амбицията трябва да е по-голяма от страха.

Принципът на перфектната подготовка

– На сцената и в спорта важи ли принципът за перфектната подготовка, която предотвратява провала?

– Абсолютно! Всяко лято показвам подготовката си, защото си давам сметка, че колкото по-добре си подготвен, толкова повече минимизираш шанса за грешка. За да успееш в която и да е сфера, трябва да си подготвен.

– Мислиш ли, че си добрият пример?

– Зависи кого питаш. Всички сме черни в нечия история. Аз продължавам да правя грешки, опитвам се да се уча от тях и да се извинявам, когато сбъркам. Продължавам да „разкодирам“ живота, отношенията си с близките, с медиите, с децата си… Въпросите, които имам, все още са повече от отговорите.

– Какво следва след „Бербатов: Разкодиране“?

– Аз съм проактивен човек и се опитвам да чета играта с няколко хода напред. Може и да знам какво следва, но да не ти казвам все още (усмихва се). Нека си обещаем следваща среща, за да разговаряме за следващите ходове. Важното е да гледаме позитивно напред, но винаги да сме подготвени и за негативните сценарии, за да не ни хванат неподготвени.