Култура • Общество

Размисли за човещината от миналото и нейната липса днес

Написано от ПЗИНФО

Публикуваме стихове, написани от Найле Алкеева – секретар-библиотекар на НЧ“Виделина“ във велинградското село Грашево.

Найле е от онези истински будители в малките населени места, които с цената на лични саможертви, правят всичко възможно, за да пазят духа и културата на българина.

И може би именно всички онези съвременни предизвикателства извикват не само у нея спомени за не толкова далечното минало, където тя е откривала повече човещина.

Така се казва и стихотворението, написано не опитен поет, а от човек, който е излял душата си на белия лист…

ЧОВЕЩИНА

Помня мириса на сено,в топли утрини пред старата колиба,

помня как звъняха тучове в гората,

помня нейде в старите пътеки, как минавахме ги с блага дума,

те бяха връзката ни с минало и настояще.

Кравите ни бяха близки – като хора от дома,

с поглед кротък и човешки,

с топлина и доброта.

Помня как се радвах да ги гледам в тучната трева.

Със сърце събирахме сено,

слънце пареше в гърба ни,

а ние четири етърви във добро и зло,

на сърце ни беше леко, без тревоги,

без тъга и умората посрещахме с охота.

Дружни бяхме в  смях и работа,

залък хляб деляхме, не богатство,

а човечност имахме във всеки наш ден.

Днес светът е по-различен,все забързан и студен,

но душата ми се връща в онзи селски, тих предел.

Липсват ми очите влажни на животните край мен, липсва ми мириса на изкипяло мляко,

носеща се от колибата до мен,

липсва ми хармонията от гората,

с умиление си спомням всеки ден

и шумът, и песните на птиците в гората ,

на кучешкия лай.

Смехът ни, разнасящ го вятъра из полята

и небето безоблачно, и мирис на  прясно сено.

В летен залез  уморени, сядахме край топлото огнище ,

мило беше, чак до полунощ не стигаше да си говорим,

такова беше истинско и автентично.

Май тогава бяхме по – бедни, ала истински добри…

И по-бавно, и по-човешки, вървяха дните ни.

Дишахме и чувствахме!

Да такова беше. Живот – в живота беше вплетен,

Човек до човека беше.

Такова беше – човещината ни крепеше.

/Н.Алкеева/

 

Ако и вие искате да споделите, нещо написано от вас – изпратете ни го на [email protected] или в социалните ни мрежи.

0 0 votes
Article Rating
Subscribe
Notify of
0 Comments
Oldest
Newest Most Voted
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x