Днес отбелязваме Световния ден за борба с диабета. 14 ноември 1891 г. е рождената дата на канадския физиолог, д-р Фредерик Бантинг – един от откривателите на инсулина. През януари 1922 г. в Канада д-р Бантинг за пръв път инжектира инсулин на умиращия от диабет 14-годишен юноша Леонард Томсън и спасява живота му.
По данни, предоставени от директора на РЗОК – Пазарджик, Ана Михайлова, в областта към 31 октомври 2015 г. броят на здравноосигурените диабетици, получаващи лекарствени средства, е 14 714. От тях 9845 са на възраст над 18 години с перорално лечение, а 4869 са на лечение с инсулин, като 49 от тях са под 18 години. Най-голям е броят на лекуващите се с диагнози „Инсулино зависим захарен диабет” и „Неинсулинозависим захарен диабет” в община Пазарджик – 42.9%, а най-малък в община Пещера – 11.3%.
Диабетът е едно от първите заболявания, описано в египетски ръкопис от около 1500 г. пр.н.е., като се споменава „отделяне на прекалено голямо количество урина“. Смята се, че първите описани случаи са свързани с диабет тип 1. Приблизително по същото време индийски лекари са идентифицирали заболяването и са го квалифицирали като madhumeha или медена урина, като са забелязали, че урината привлича мравките. Терминът „диабет“ или „преминаване през“ е бил използван за първи път през 230 г. пр.н.е. от гръцкия лекар Аполоний. Заболяването било рядко срещано по времето на Римската империя като Гален коментира, че е станал свидетел само на два случая по време на кариерата си.
Диабет тип 1 и тип 2 са били идентифицирани за първи път като отделни заболявания от индийските лекари Шушрута и Чарака през 400-500 г. сл.н.е., като тип 1 се е свързвал с младите хора, а тип 2 с хората с наднормено тегло. В края на 18 в. англичанинът Джон Рол добавя термина „захарен“ или „от мед“, за да разграничи заболяването от инсипиден диабет, което се свързва и с често уриниране. До началото на 20 в. все още няма разработено ефикасно лечение, докато през 1921 г. и 1922 г. канадците Фредерик Бантинг и Чарлз Бест не откриват инсулина. Това откритие е последвано от разработването на дългодействащия неутрален протамин Хагедорн (NPH) инсулин през 40-те години на 20 век./Уикипедия/
Днес в световен мащаб от хроничното заболяване страдат поне 360 милиона души. На диабета се дължи голям дял от разходите на здравеопазването – над 10% от бюджета за здравеопазване в много развити страни, като голяма част от тези пари отиват за лечение на хронични усложнения.
Лечението на заболяването е комплексно и включва както контрол на нивото на кръвната захар, така и на другите съпътстващи диабета рискови фактори.
Съвременната идея за управление на диабета е създадена от американския лекар, д-р Елиът Джослин. Днес почти всеки човек с диабет знае кои са „трите коня на Джослин” и че трябва да държи здраво юздите на диетата, физическата активност и инсулина (таблетките). Тогава и редица усложнения на диабета могат да бъдат избегнати.
