Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Баба Марта е празнична традиция, позната единствено в България и Румъния, а в миналото и в Македония.
В Северна Гърция се празнува единствено от децата.
Всяка година, преди началото на март, българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) – преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени, с най-различна форма – за здраве и щастие. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор.
В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името е свързано с името на месец „март“. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ? изпили виното (ако са ? братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите: „Честита Баба Марта!“ Мартеницата – този древен символ на здравето, вечността, безкрайността на живота и духа, на 1 март отново завладява улиците на градове и села в България. Всяка година, на 1 март, българите се окичват с бяло-червени мартеници. С надеждата, че зимата свършва и настъпва пролетта, когато слънцето отново грее по-силно. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът може да е прабългарски или тракийски. Според стара легенда, мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните, тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. Но преди да закичат мартениците, жените някога изпълнявали и друг важен ритуал. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки… Тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне. И тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце. Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг. Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи. Всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно – ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно. Мартениците се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.
