С пълна стая купи и медали приключва годината един от най-младите спортни клубове в Пазарджик – СК „Шампион”. Клубът се появява на бял свят преди малко повече от 5 години, с идеята да развива триатлон. Петобоят е само на две дисциплини от триатлона, и днес в „Шампион” младите пазарджишки атлети успешно се развиват пет вида спорт. Срещаме се на кафе с един от основателите на клуба, Валентин Георгиев. Отчита трудностите, все пак те продължават да съпътстват треньорското ръководство, но е изключително удовлетворен от напредъка на всяко от децата под тяхна опека.
– Г-н Георгиев, на колко години стана клуб „Шампион”?
– Регистрацията ни е от 2008 г. Нашият клуб е различен. Хванали сме се да правим модерен петобой и се опитваме да го правим както го правят в Германия, Англия и другите водещи страни. По всяка дисциплина имаме треньор-професионалист. Като погледнеш резултатите се вижда – като се обърнат протоколите при малките, например, където сме имали състезател, навсякъде сме първи.
– Как се появи „Шампион”?
– Направиха ремонт на басейна и си казахме „Имаме нов басейн”, на Острова има база. Мислехме да направим клуб по триатлон – плуване, бягане и колоездене. Няма такъв тук. Шефът на федерацията по триатлон Емил Стойнев ни подбутна – това е олимпийски спорт, пък още не е развит навсякъде. Навихме се, защото имаше база. Като регистрирахме клуба пък си казахме, така и така ще тренираме три спорта, защо не и още два. И нещата тръгнаха.
– Началото със сигурност не е било леко?
– Да, в началото трябваше да плащаме над 1000 лв. наем само за басейна. Та ние почвахме от нулата – нямаме нито едно дете, тепърва ги събираме, няма приходи, няма субсидии от Общината (клубът трябва да е на 2 г.), няма от федерацията, а само във федерацията по плуване картотеката беше 2000 лв.
– Сега по-лесно ли е?
– Лесно, не бих казал, но децата са много талантливи. Разликата се вижда на състезанията в чужбина – там един състезател е с екипировка за около 5000 евро. Само велосипедите им са по около 3000 евро. Ние отиваме с колелета втора употреба, а вместо неопренови костюми ползваме разни мазила, за да не им е студено на децата, защото се плува в открити води.
– Колко деца са в клуба?
– Такива, които участват в състезания са около 40. 32 са картотекирани в триатлона, 29 са в петобоя (някои се дублират в двете картотеки), а само с плуване са около 10.
– Участвахте в Европейско първенство. Как мина то за вас?
– Да, участвахме до 16 и до 18 години при момичетата в Минск и Санкт Петербург. Трябваше да участват и в Китай с националния отбор, но не успяха. Това беше гафът на годината – закараха ги късно. Тръгнали и изчислили точно по разписание, пристигат и участват. Като са пристигнали в Пекин е имало закъснение на полета заради буря. Бурята явно е само за нашите, защото само те са закъснели.
– А къде остава времето за възстановяване от пътя? Има ли смисъл от участие ако отборът слезе от самолета и отиде директно на старта?
– Да, няма никакъв смисъл. Те са били убити от път.
– Кога дойде първият медал?
– Първите ни участия са ни през 2009 г. Медал мисля, че спечелихме през следващия сезон.
– Къде правите тренировките по езда?
– Само Малина и Валя яздят – само те в страната яздят. От две години ги карам насам натам – Съединение, Ихтиман. Малина тази година ще участва и на езда. Преди яздехме в Мокрище, където имаше три коня, но вече няма възможност.
– Казахте Малина и Валя. През тази година те правят впечатление. Няма състезание, в което да са участвали и да не са призьорки. Разкажете повече за тях.
– Те са с една класа над всички момичета в България. Те станаха втора и трета индивидуално при жените в Ямбол. Валя е на 14-годишна, Малина на 16 г. Победи ги само една плувкиня от Варна. Тя обаче не язди и отпада като конкуренция. През следващата година Малина и Валя ще стават първа и втора, просто няма друг начин, стига да са здрави.
– В страната „Шампион” – Пазарджик е фактор. В чужбина как е?
– Работим, така да се каже, да станем фактор и навън. Турция, нали ще кандидатства за Олимпийските игри 2020 г., отсега се стяга здраво. Имат четири-пет много силни състезателки. Нашата Валя те не я бяха виждали и не гледаха на нея като конкуренция. След плуването тя се закрепи в тройката – две момичета на домакините бяха първа и втора. На колоезденето карá след тях и като хвърлиха колелетата изпревари едната и 500 м преди финала изпревари и другата – мощно бягане. Веднага турците идваха при нас с предложения да ставаме приятели, да правим лагери – потвърди се поговорката „Бий да те уважават”. Дотолкова не са ни слагали в сметката, че нямаха български химн за награждаването. Пуснаха някаква интернационална музика. Доста време се извиняваха. Ние бяхме горе-долу наясно, че имаме шансове. Миналата година на Балканиадата по триатлон за 16 г. пуснахме Малина и стана трета. Тази година Валя показва по-силни резултати и очаквахме медал. Чак за златен не сме били сигурни, но тя успя.
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.