Пазарджик
Близо 650 жители на общината имат повод за празник на днешния Лазаровден. Имен ден имат Лазар, Лазаринка, Лазарина. Най-много именици очаквано има в Пазарджик, а най-малко – само по един – дами с името Лазарина има в селата Априлци и Цар Асен. В село Сбор днес никой няма имен ден. Най-разпространеното име е Лазар. Носят го 316 жители на общината. Лазарина се казват 245, а Лазаринка – 86.
Лазаровден (Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота) е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания.
Той и сестрите му – Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Иисус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието, Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Лазаровден и Великден са най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.
По традиция, на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Прослава и възпяване на този празник носят лазарките. Това са млади момичета на възраст от 6 до 12 години. Те са събират на групи по 6-7. 4 от тях са певици, 2 – „шеталици“ (танцьорки) и една – „кумица“. Тя води групата и прибира подаръците. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Цял месец преди лазаруването, момичетата шият носии и учат песни. Рано сутринта на Лазаровден, девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща 2 пъти. Когато обикалят домовете, момичетата играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. След благите пожелания, стопаните даряват момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това се поднася в сито, за „да е сита годината“, а „кумицата“ изсипва съдържанието на ситото в голяма шарена торба. Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска, пускат се по течението на реката и което излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и тя се избира за кумица на девойките.
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.