Комисията представи първия доклад на ЕС за борбата с корупцията

Брюксел, 3 февруари 2014 г.

Корупцията продължава да бъде предизвикателство за Европа. Тя засяга всички държави —членки на ЕС, и коства около 120 милиарда евро годишно на икономиката на ЕС. Държавите членки предприеха много инициативи през последните години, но с променливи резултати и трябва да се направи повече за предотвратяването и наказването на корупцията. Това са някои от заключенията в първия по рода си доклад на ЕС за борбата с корупцията, публикуван днес от Европейската комисия.

Докладът съдържа описание на положението във всяка държава членка: какви антикорупционни механизми съществуват, кои от тях функционират добре, какво може да се подобри и по какъв начин.

Докладът показва, че в различните държави членки естеството и равнището на корупцията и ефективността на мерките, предприети за борба с нея, се различават. От него става ясно още, че на корупцията следва да се отдаде по-голямо внимание във всички държави членки.

Това сочат и резултатите от публикуваното днес проучване на Евробарометър за нагласите на европейците по отношение на корупцията. Според проучването три четвърти (76 %) от европейските граждани са на мнение, че тя е широкоразпространена, а повече от половината (56 %) смятат, че равнището ѝ в тяхната страна е нараснало през последните три години. 8 % от европейците (един на всеки дванадесет) твърдят, че са имали личен опит или са били свидетели на корупция през изминалата година.

„Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, вреди на европейската икономика и лишава държавите от така необходимите данъчни приходи. Държавите членки са извършили много през последните години в борбата с корупцията, но днешният доклад показва, че това никак не е достатъчно. В доклада се дават препоръки за по-нататъшни действия и очаквам с нетърпение да работя съвместно с държавите членки в тази насока“, заяви Сесилия Малмстрьом, комисар на ЕС в областта на вътрешните работи.

Борбата с корупцията отдавна е приоритет за България, а законодателните реформи доведоха до създаването на новиструктури. Въпреки това корупцията продължава да се шири. В доклада ни днес Европейската комисияпредлага на България да предпазва институциите за борба с корупцията от политическо влияние и даназначава управленските им кадри съобразно прозрачна процедура, основаваща се на качествата на кандидатите. Случайното разпределение на делата в съдилищата следва да сегарантира чрез ефективна общонационална система. Комисията предлага също така да бъде приет етичен кодекс за народните представители, а вобластта на обществените поръчки да се налагат възпиращи санкции, както на национално, така и на местно равнище.

Освен анализ на ситуацията във всяка държава-членка на ЕС, Европейската комисия представя и две обширни проучвания на общественото мнение. Повече от три четвърти от европейските граждани и 84 % от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Четири процента от европейците и 11 % от българите споделят, че през изминалата година им е бил поискан или се е очаквало дададат подкуп. Само 9 % от българите — най-ниският дял в ЕС — смятат, че се провеждат достатъчно наказателни преследвания, за да се възпрат хората от корупционни практики.

Корупцията засяга всички държави членки по най-различни начини

Някои от основните тенденции, свързани с корупцията в рамките на ЕС, са:

1. Механизми за контрол

Използване на превантивни политики (напр. етични правила, мерки за повишаване на осведомеността, лесен достъп до информация от обществен интерес). В областта на предотвратяването на корупцията има големи различия между държавите членки. При някои ефективната превенция е допринесла за изграждането на добра репутация на държави с ниски равнища на корупция, докато в други изпълнението на превантивните политики е неравномерно и с ограничени резултати.
Външни и вътрешни механизми за контрол. В много държави членки вътрешните проверки на процедурите в публичните органи (особено на местно равнище) са слаби и некоординирани.
Конфликти на интереси. Правилата относно конфликтите на интереси се различават в отделните държави членки, а механизмите за проверка на декларациите за конфликт на интереси често се оказват недостатъчни. Рядко се прилагат санкции за нарушаване на правилата и те често са твърде ниски.

2. Наказателно преследване и наказания

Наказателноправни разпоредби, квалифициращи корупцията като престъпление, като цяло са налице и съответстват на стандартите на Съвета на Европа, ООН и законодателството на ЕС. Въпреки това Рамково решение 2003/568/ПВР относно борбата с корупцията в частния сектор не е транспонирано еднакво добре от държавите членки в тяхното национално право.
Ефикасността на правоприлагането и наказателното преследване при разследване на корупцията варират значително в различните държави на ЕС. В някои държави членки се наблюдават отлични резултати. В други успешните случаи на наказателно преследване са рядкост или разследванията са твърде продължителни.
В повечето държави членки липсват подробни статистически данни за корупционната престъпност, което затруднява сравняването и оценката. В някои държави членки процедурни правила, включително правилата относно отмяната на имунитета на политиците, възпрепятстват разследването на случаите на корупция.

3. Политическо измерение

Политическа отговорност. Почтеността в политиката остава проблем за много държави от ЕС. Така например, политическите партии и изборните органи на централно или местно ниво рядко имат етични кодекси, като последните често не са особено строги.
Финансиране на политическите партии. Въпреки че много държави членки са приели по-строги правила за финансирането на политическите партии, все още са налице съществени недостатъци. В ЕС рядко се налагат възпиращи санкции за незаконното финансиране на партиите.

4. Рискови области

В държавите членки рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално равнище, където взаимният контрол и вътрешните проверки обичайно са по-слаби, отколкото на централно равнище.
В редица държави членки градското развитие и строителството, както и здравеопазването, са сектори, уязвими по отношение на корупцията, .
При контрола на държавните предприятия се наблюдават известни недостатъци, които повишават тяхната уязвимост по отношение на корупцията.
Дребната корупция продължава да бъде широко разпространен проблем само в ограничен брой държави членки.

Обществени поръчки: област, която е уязвима по отношение на корупцията

Докладът включва специална глава, посветена на обществените поръчки. Това е много важна област за икономиката на ЕС, тъй като приблизително една пета от БВП на ЕС се изразходва всяка година от публични образувания за закупуването на стоки, за услуги и строителни работи. Същевременно това е и област, която е предразположена към корупция.

В доклада се призовава към подсилване на етичните норми в областта на обществените поръчки и се предлагат подобрения в механизмите за контрол на редица държави членки. Подробна информация и конкретни въпроси, на които се предлага да се обърне допълнително внимание, се съдържат в главите по държави.

Контекст

Докладът на ЕС за борбата с корупцията обхваща всичките 28 държави — членки на ЕС. Той се състои от:

Обща глава, в която се обобщават основните констатации, описват се тенденциите в ЕС, свързани с корупцията, и се анализират начините, по които държавите членки се справят с корупцията в сферата на обществените поръчки.
28 глави по държави, които съдържат кратък преглед на положението с корупцията, като се посочват проблемите, заслужаващи допълнително внимание, и се подчертават добрите практики, които биха могли да послужат като пример за други държави.
Докладът включва и резултатите от две проучвания на Евробарометър за това как се възприема корупцията от европейските граждани, от една страна, и от предприятията, от друга.