Да върнем стария герб на Пазарджик. Идея, от сърце прегърната от Александър Алексиев. Идея, за която по-младите пазарджичани биха повдигнали рамене, просто защото не помнят време, в което гербът на града ни е изглеждал по друг начин. Според Алексиев, това днешното, не е е герб, а емблема. Герб или емблема, поне цветово през годините търпи промяна. Повече за идеята си разказа самият Александър Алексиев. Възпитаник на ЕГ „Бертолт Брехт“ с английски и немски език. Завършил туризъм в СУ „Климент Охридски“ и маркетинг и мениджмънт в УНСС. Професионалното му поприще е свързано с туризма, а хералдиката и спортът са негово хоби, макар че влага много сърце и време и в двете. Женен, има дъщеря и син.
— Г-н Алексиев, имате идея да се върне старият герб на Пазарджик. Мнозина вероятно не са и чували, че сме имали и друг герб. Ще обясните ли какво имате предвид?
—Ще започна със стария герб на Пазарджик. Той от 1943 година. Изработен е от Константин Христович, съвместно с Тодор Герасимов и приет от Общинския съвет на Пазарджик.
Така изглежда старият герб на Пазарджик
Представлява щит, който е разделен на три. В долната част на синьо поле е рогът на изобилието – показва, че Пазарджик има плодородна почва, че е град, в който се развива земеделието. Тогава той е познат също като градът на ориза и затова има и един стрък ориз. Горната част е отделена чрез синя линия, символизираща водното богатство от реките. В лявата част има изправен лъв, който символизира България и показва, че това е български град. В дясната е жезълът Кадуцей на бог Хермес, който е символ на търговията. Тези три елемента от стария герб на Пазарджик са валидни и днес. Отгоре на герба има четири рангови кули (когато са пет, градът е столица), което показва, че градът е областен. Това е наистина уникално и красиво и моята идея е този герб да се върне. Той е приет през 1943 година и нещата са актуални и до днес. Отгоре има и девиз – „Труд и производство”, който не знам доколко е валиден сега, но дори и без девиза, гербът е много хубав, изчистен, няма излишни неща и отговаря на всички правила. Преди около 4 години писах до кмета Тодор Попов с предложението си.
—Какъв беше отговорът му?
—Че наскоро е приет като цветен вариант. Инвестирани са доста средства да се сложи на различни места и ще е много скъпо да се подмени. А и пазарджиклии са свикнали с него от 1974 г. досега.
—От 1943 година други идеи за изработване на герб имало ли е? Какво е наложило отново да избираме герб?
—При промените през 1945 година, всичко случило се преди това е било считано за част от стария режим. Дълго време в България не е имало хералдика. През 70-те години, по почин на Съветския съюз, когато те правят своите социалистически емблеми, се включва и България. По това време повечето градове и общини създават своите т.нар. гербове. Те са емблеми, в около 70{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} от тях почти винаги присъства житен клас, механично колело, червеният цвят. След 1990 година почти всички бягат от този цвят. Някои населени места дори предпочитат да сложат герба си на бял плат, но и това не е добре – белият цвят е символ на предаването.
—Наричате познатия ни герб емблема. Защо емблема?
—Не може да се нарече герб. Няколко пъти съм описвал кои са нейните недостатъци. Първо – няма завършен щит.
Щитът отгоре е вълнообразен, което не е допустимо в хералдиката. След това – вътре има надпис. В хералдиката не може да има цифри или букви в щита – т.е. името Пазарджик тук е излишно. Трябва чрез символи да покажеш града. Друг основен канон на хералдиката, който е нарушен, това е – сребро върху злато, не може да има бяло върху жълто, а тук случаят е точно такъв. След това – водното богатство, или река Марица, е в зелено. Последният щрих е това диагонално разсичане на щита, което при владетелите означава, че който носи този герб е незаконно роден син. Когато е за населено място означава, че има прокоба върху този град, че нещо не е както трябва. Говорим, когато гербът е разсечен по този начин. Когато диагоналът е на другата страна е допустимо. Тракийският конник, или както след това се възприема Свети Георги, също няма място като символ на града. Тракийски конници са намирани и другаде по българските земи, а Свети Георги не е покровител на Пазарджик. Идеята на емблемата, която е правена през 1974 г. е, че тук е намерена плочка с тракийски конник, но както казах, такива не са намирани само тук. А Свети Георги не е покровител на града. Няма как това да е символ на града. Другото – част от тракийски саркофаг отгоре, но и такива са намирани не само тук. Ако хералдик види всичко това и не знае нищо за Пазарджик, ще асоциира следните неща – тук има нещо незаконно, има ковчег, нарушено е основно правило със зелената река, и Свети Георги е покровител на града.
—Кога за последен път е имало конкурс за изработване на герб на Пазарджик?
—През 2000 година, но никой от проектите не е приет. Интересно е, че жезълът на Кадуцей присъства в един от тях. Присъства част от иконостаса на църквата „Света Богородица” като символ на плодородието – т.е. два от символите, присъстващи в стария герб.
—Как се запалихте по хералдиката?
—Покрай баща ми, който има голяма библиотека. През 1981 година беше възложил на един художник да изработи екслибрис на семейството, за да се поставя в книгите и да се знае, че те са от нашата библиотека. В него беше съчетал интересите на семейството – музика, книги, кино, инициалите на семейството ни, дърво. Тогава за пръв път видях такъв символ и започнах да търся – лога, емблеми, по-късно прерасна във футболни такива, което пък доведе до спорта като хоби. На футбола в Пазарджик издирих в всички. Работил съм по много емблеми на спортни клубове и емблеми и гербове на населени места. Сред тези, по които съм работил са на Варвара, Ветрен дол, Злокучене, Ковачево, Лозен,Синитево.
—Спортът е другото ви хоби. Два спорта се възраждат в Пазарджик. Футболният „Хебър” и мъжкият волейбол. Как ги виждате?
—Ще се радвам нещата да се развият добре и за двата спорта. Преди бях много ентусиазиран, но сега съм по-скоро скептик, през 2004 г. дори създадох сайта на ФК"Хебър". Нека мине година време. За волейболния се радвам много – треньорът е мой съученик и приятел от детство. Той е много сериозен човек и знам, че с каквото се е захванал го прави както трябва. Случили са с наставник и се надявам да влезем в елита на волейбола. Когато хората се обединят за нещо стойностно, нещата се получават.
