Брюксел Ако искате да научите децата си как правилно да мият ръцете си – заведете ги в Европейския парламент. Да, това не е шега. В сградата, в която се помещават и заседават избраниците на 28 европейски държави-членки има десетки тоалетни и във всяка една нагледно е обяснено как да мием ръцете си, така че да предотвратим разпространението на инфекции. Сигурно има смисъл от поставянето на подобни инструкции в тоалетните,но се предполага, че това са елементарни познания и хигиенни навици.
И докато се учим на правилно миене на ръцете, то по улиците на Брюксел навсякъде се виждат чували със смет. Системата на сметосъбиране в столицата на Белгия и на Европа била такава – събираш разделно в чували и в два дни от седмицата ти прибират боклука. Чудесно е разделното сметосъбиране, чудесно е, че на всяка крачка не те дебнат контейнери, но пък гледката на пълните с чували тротоари на мен лично не ми допадна.
Но пък ми хареса фактът,че толкова далече от България мога да си купя българско сирене. Попаднах на него в първия хранителен магазин, в който влязох. Това някак си ме накара да се чувствам малко по-уютно в този иначе толкова далечен град.
Съжалявам само,че не ми стигна времето да отида в двата български магазина в европейската столица.
Съжалявам, че не отидох и до Атомиума. Попречиха ми времето като цяло, в частност лошото време и прекалено сериозното предупреждение за опасността да стана жертва на престъпление, докато пътувам в метрото. Иначе полицейски коли летят на ляво и на дясно и винаги с включени сирени.
А и отново се разочаровах от размерите на Манекен Пис, пък не намерих и пикаещото момиче.
Не съм търсила нарочно изброените по-горе негативи.Те просто изплуваха един след друг. За това писах за тях, не за красотите на Брюксел – те са известни на всички…
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.