Регионален исторически музей Пазарджик издаде своя четвърти годишник в навечерието на 102-я си рожден ден. За годишника, за годишнините, за музея и музеите, разговаряме с директора на културната институция Борис Хаджийски.
– Г-н Хаджийски, излезе Том четвърти на „Годишник на Регионален исторически музей Пазарджик”. Разкажете повече за годишника.
– Това беше едно от първите нови неща, които направих като директор на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Един Регионален музей трябва да прави такива книги ежегодно. Това са 29-те най-големи музея в България, които са на принципа на административното деление. Освен че са най-големите, те са с най-много специалисти, с най-голям научен и организационен живот, и трябва да го показват. А Пазарджик никога не е правил такова нещо. Хората тук бяха посъбрали доста статии и материали по чекмеджетата. Когато чуха през 2010 г. идеята, всички бяха изключително доволни. Явно това са чакали. На други места, където правят подобно нещо, книгата е „Известия”. Това не те ангажира да го правиш всяка година. Аз държа, че трябва да го има всяка година, затова го озаглавихме „Годишник”. Той не е само за нашите специалисти в музея, а за всички които пишат за регион Пазарджик. По този начин Пазарджик събира изследвания за региона си. Това е един вид архив за всичко, което се е случвало в годините. Вярно, че е свързано със средства. Още повече, че ние държим изданието да е качествено като изработка, за да се запази възможно най-дълго, което го прави по-скъпо. Пари се намират – аз съм на този принцип. Не ме притесняват кризи, рецесии и депресии. Трудно е, но много често това е оправдание, за да не се прави нещо. А мене фактът, че е трудно ме амбицира.
– Каква е „есенцията” в новия годишник?
– Не мога да говоря за „есенция”, тъй като ако изтъкна нещо може да подценя друго. Мога да спомена една конференция в чест на Кимон Георгиев, която се проведе във Военния клуб в София. Там имаше доклади, три от които са публикувани в годишника. Един е от колегата ни д-р Румяна Кацарова. Има също статии за проф. Батаклиев, етнографски статии, археологически. Всички с особена ценност и принос. Всяка статия преминава през редколегия и през рецензия на доцент или професор. Важно е да се знае, че не пускаме случайни неща, а избираме качествените. Този годишник е моя гордост, защото написаното остава. Годишникът го има и на касата на музея, имаме го в библиотеката, отделяме и за реклама – всеки който иска да прочете нещо за Пазарджик, може да го направи. Ще ми се това, което сме създали да продължи, независимо кой е на моето място и кой работи в другата стая.
– На 13 декември музеят навършва 102 години. Едва ли по-младите жители на Пазарджик си дават сметка за това. Можем ли да отличим хора, които имат особен принос него?
– Трябва да се върнем много назад във времето. Доста преди 1911 г., когато е създаден, самият Стефан Захариев е имал идеята да се създаде музеум, както са казвали тогава. Той и други пазарджиклии са имали сбирка (24 февруари 1911 г.) – хора, които са изследвали старини. Още тогава е имало зачатъци на научна дейност по отношение събирането, изследването и запазването на старините в региона. Постепенно в Читалище „Виделина” настоятелството решава да създаде музей като институция, защото много често това, което се откриело тук се носело в София или други държави. Това е била една от причините да се съберат и да решат категорично, че искаме тези старини да си остават тук. На база Закона за старините през 1907 г., на база примера малкото по онова време други музеи. В Ермитажа има две каменни икони на св. Петър и св. Павел от крепостта Цепина. Тук при нас има копия. Иконите са невероятни, но са изнесени от България. И така, през 1911 г., на 13 декември, настоятелството решава, че урежда музей. Всъщност Читалище „Виделина” се явява майка на музея, както и на много други институции в Пазарджик – театър, библиотека, ансамбъл. По повод 100-годишнината на РИМ излезе книгата „Музейното дело в Пазарджик” на Валя Псалтова – главен уредник в отдел „Най-нова история”. Книгата е много добро четиво за всички. В нея и на научен, и на популярен език е представено цялото развитие на музея, хората които са работили в него, големите прояви на институцията през тези 100 години. Тогава бяхме решили на същия принцип, както настоятелството се е събирало и ние да започнем честванията от януари до края на годината – рождения ден. Него, макар и в тесен кръг, продължаваме да отбелязваме всяка година.
– Музеят определeно не се ограничава само с изложби. Какво е новото при вас?
– През лятото направихме алея с пана в Острова след фестивала „Арт идея, Арт алея”. Най-новото за тази година са настолни календари, изработени с наша техника. На тях са фотоси от стария Пазарджик – от началото до около средата на ХХ век. Разбира се, сложили сме жокери за тези, които не могат да познаят местата, които са заснети. Правим си и реклама с образователна цел. През последните години имахме много изложби. Особено тази, която мисля отново да направим в по-камерен вид – съкровищата на пазарджишкия музей. Тогава извадихме най-ценните неща от фонда – и съкровището от Равногор, намерено от покойния Китов, и Лесичовското съкровище, и това от Црънча, и много други предмети от различни епохи. Това са все неща, които публиката или не беше виждала от години, или изобщо не беше виждала. Извадихме го за около 10 месеца. През 2014 г. мисля да извадим поне трите съкровища. На тяхна база започнахме с рекламна цел да правим магнити. Предложих на колеги от другите музеи да направим поредица за съкровищата на съответния музей. Някои вече възприеха идеята и инициативата може да стане стабилна проява. Долу направихме ремонт на билетно-информационния център, в който могат да се намерят доста неща като сувенири, литература.. Предлагат се и керамични сувенири, които изработваме тук, по подобие на културните ценности от Юнаците.
– Кажете нещо за Сдружението „Български музеи”. Вие сте негов председател.
– Всъщност председател юридически е институцията, представлявана от директора си, в случая аз. Седалището на Сдружението е в Пазарджик. В управителния съвет влизат РИМ Пазарджик, РИМ Русе, РИМ Велико Търново, РИМ Варна и Националният военно-исторически музей, плюс 55 членове. Само за 10 месеца в Сдружението се включиха около 35-40{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} от музеите, които са юридически лица. За нас е успех, тъй като досега е имало два опита за сдружения – създавани са, но не са сработили. Сега идеята беше, че го правим, за да работи и да защитава интересите на музеите пред всички физически и юридически лица у нас и в чужбина. Проведохме доста срещи с Министерство на културата, с министъра и екипа му. Министърът и екипът му изрично казаха, че припознават това Сдружение като субекта, с който да разговарят и да решават въпросите, които касаят музеите. Освен това настоявахме представители на музеите да присъстваме във всички възможни комисии и Обществени съвети, които касаят проблемите музеите. Аз и директорът на РИМ Стара Загора сме в разширената комисия, която обсъжда промените в Закона за културното наследство. Участваме и в Обществен музеен съвет към МК. Започна да се усеща, че има развитие по отношение обединение и желание да се направят нещата по-добри за музеите. Ситуацията никак не е добра в тази гилдия. Когато заех поста в РИМ – Пазарджик бях изумен от заплатите на работещите тук. Вярно, че идвах от друг сектор, но все пак малко над минималната работна заплата за хора, които събират културно наследство, изучават го и го опазват… В големите музеи на България има културни ценности, чиято финансовата стойност е по-голяма от авоарите на някои банки. По статистически данни в трезорите и фондохранилищата на нашите музеи има около 7 милиона културни ценности. От тях публиката знае по-известните съкровища. Само те са на огромни стойности. Няма как да се покаже цялото това национално богатство. Затова е и моята идея по-често да се изваждат нещата от фондовете. Сега вероятно ще участваме в проект за създаване на цифрова среда за фондовете – база, в която да за заснети културните ценности на съответния музеи и да могат да се виждат през интернет, напр. от специалисти, когато им е необходима справка за статия или книга. Виждайки това пък хората, които са далеч от България могат да видят къде какво се намира и да планират дестинацията и идването си у нас. Това ще е интересно и за учениците. Сега с Института по математика и информатика разработваме интерактивни игри, където анимационни герои правят археологически проучвания, търсят културни ценности. Музеите вече 10-на години много активно работят с деца. Програмите, които създаваме са атрактивни и интересни за тях. Изваждаме пушка или пистолет от фонда, играят си с тях, взимаме керамика, докосват нещо, което е на 3, 4, 5 хил. години. Учим ги как се реставрира пратка от гипс или глина, учим ги на калиграфия, как се пише на пишеща машина, виждат стари фотоапарати. Направихме стативи за рисуване, идват и започват да си рисуват пред който предмет им хареса. Училището си е училище, но е хубаво да идват тук, защото това ще го помнят дълго. Да знаят, че тази държава е на над 1300 години и, че е създала много ценности, които трябва да пазим, за да не забравяме, че сме българи. Освен че пренася спомена и пази паметта, музеят опазва и идентичността на народа. Идваш в музея и казваш „Това е България!”
– Какви хора работят в един музей?
– Отговорностите на хората, които работят в музеите са огромни. Те са особен тип хора, малко идеалисти. С това, което правят, съхраняват паметта на нацията. Това е много важно. Това е и мисията на музея – да съхраниш нещата, да ги пренесеш и да възпиташ поколения.
– Освен празника на музея, сме в навечерието на светли за всички хора празници. Какво ще пожелаете на колегите си?
– Искам да поздравя всички мои колеги. Желая им да са живи и здрави, и да запазят положителната емоция и желанието да правят това, което правят в момента, и да възпитават тези, които идват след тях. Да отстояват българщината така, както са го правили досега. Дано и с наши усилия създадем една по-солидна държава и да изведем културата на полагащото й се високо място.
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.