Абитуриентката Еделвайс: Завършването е шанс да започнеш отначало и да отрежеш излишното

Започна сезонът на абитуриентските балове. Прекрасни дни, изпълнени с много смях, много цвят, много млади хора и много броене. Само до 12, извикано хорово и силно, което в повечето случаи извиква усмивки у околните. На прага на този цветен период една изложба ни среща с Еделвайс-Ана Тодорова. Дни преди нейния бал. Детето, което помня от преди година вече е близо метър и 80, но е още по-чаровно.

― Еди, какво завършваш?

― Езиковата гимназия с английски и френски език. Е, френският се оказа по-труден отколкото предполагах. Балът ни е на най-хубавият ден – 24 май.

― А сега, след дипломирането и бала, какво следва за теб?

― София. Мисля че там има шанс за развитие. Смятам да уча туризъм, за да бъда постоянно някъде, да имам контакт с хората, да улавям и техните моменти. Но винаги искам да се връщам тук. Най-хубавото нещо е родното. Не мога да издържа повече от месец-два отделена от близките и родния си град.

― Скъсваш с познатата рутина. Плаши ли те перспективата за нови хора, нови места, ново ежедневие, нов ритъм?

― Да, всичко се променя. Притеснение беше в началото, но сега усещам по-скоро нетърпение. Приемам го като шанс да започна отново и да отрежа излишното от живота си. Мисля, че всеки има нужда от това в израстването си.

― Какво очакваш от бала?

― Очаквам да се видя с хората, с които съм прекарала толкова много време. Всички в нашия клас сме много различни. Иначе, вече имам рокля, няма да се откажа и от хубава кола, тъй че очакванията ми са изпълнени.

― Зная, че си добър фотограф. Кажи нещо за това си занимание.

― Един ден бях излязла и ме забраха едни хора, които снимаха. Забелязах стативите в колата им. Върнах се в къщи, взех си фотоапарата и отидохме да снимаме на новия мост. Там има какво да се улови. Направихме си една дълга разходка, изкарахме хубави снимки, прекарахме добре и остана един много запомнящ се ден.

― Фотографията ще те съпътства ли или я виждаш като хоби?

― По-скоро като хоби. Често прекъсвам снимките. Има периоди, в които имам много желание да снимам и други, в които нямам време и възможност. Мисля, че това, което ти доставя удоволствие ще омръзне ако го свържеш с работата си. По-добре да е хоби, а не задължение.