На днешния ден светът си припомня Чернобил. Аварията в Чернобилската атомна електроцентрала от 26 април 1986 година се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, наред с тази в АЕЦ Фукушима І от 2011 година. Тя е едно от 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.
Строежът на централата в Чернобил е започнал през 1970 г., а към деня на инцидента тя разполага с 4 ядрени реактора, въведени в експлоатация през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.
На 26 април 1986 г. инженерите решават да изключат реакторите, за да проведат изпитания за сигурност. В 1.24 ч. аварията разрушава корпуса на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят раиоактивна пара, частици от горивото на реактора, график и други компоненти от радиоактивната му зона (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина от 2,5 км). Грешни решения и нещастни стечения на обстоятелствата довеждат до експлозията, а облакът радиоактивни отпадъци, преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Веднага болница са приети 213 души, от които умират 31. 28 от тях от остра лъчева болест. Повечето били пожарникари и спасители, опитващи да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани 135 000 души, в това число 45 000 от съседния град Припят.
Интересен факт, припомнен в публичното пространство, е че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва) – при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита, която поради същия конструктивен дефект, вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно. Въпреки това игналинският РБМК оцелява.
Едва след Чернобилската авария (26 април 1986 г.) обаче се правят достатъчно сериозни анализи, които показват, че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на АЕЦ-а) и конструктивен дефект във водещата част на управляващите реакцията пръти.
След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение реактори РБМК. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава, че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите, довели до аварията в Чернобил.
Наскоро след аварията в Чернобилската централа „Ленин“, за рекордно кратко време е изграден бетонен саркофаг. Проектиран е с за максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.
Само на базата на тази статистика може да се направи изводът, че между 0,05{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} и 0,1{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} от населението на Земята е пряко засегнато и около 1{5096c976179be6c5a378f3ca71010889c012c7db7f7ec4b11baea3e99cce71d3} е косвено засегнато от аварията.
