Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово е празнична обредна вечер срещу Коледа. Един от най-важните семейни празници – посветен на дома, огнището и на умрелите предци-родственици.
В различните краища на страната, народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Денят завършва с празнична постна вечеря.
Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена. По традиция се приготвят постни ястия: варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината с много храна. Техният брой трябва да бъде нечетен най-често 7,9,13.
При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Бог и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството, според възрастта, както и на домашните животни.
След приключване на вечерята, трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря. Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Най-възрастният представител от рода прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на новото Слънце и на Иисус Христос.
На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Среднощ по домовете тръгват коледарите.
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.