В Община Лесичово почетоха героите от Априлското въстание. Официални лица и граждани се събраха по традиция на Бенковска поляна.
„Всяко време на триумф и трагедия ражда своите ярки личности. Наш дълг е да не забравяме неподвластното на времето послание – пътят на националната ни свобода и независимост преминава през принципите на демокрацията и равенството, които приобщиха българския народ към идеите на демократична Европа. Поклон пред героите на Априлското въстание!“ каза кметът на общината Серьожа Лазаров на Бенковска поляна.
На връх Еледжик, на Бенковска поляна, някъде над село Церово, още личат окопите от оня април на 1876-а, когато въстаниците в Еледжик са обрекли всичко свое в името на свободата.
Кирил Попов припомни събитията от славната 1876 г.
На 14 февруари 1876 г. в манастир „Св. Никола“ край Калугерово, на събрание организирано от отец Кирил, който подържал връзки и с Васил Левски, председателствано от Бенковски се заклеват над 30 представители на населението на селата: Калугерово, Лесичово, Динката, Виноградец, Ветрен, Славовица, Горно Вършило, Церово и Долно Левски.
Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, е разгромен на 1 май от редовна турска войска от близо 5000 души аскер под командването на Хасан паша. Изморени от непрекъснатите нападения, останали с малко годен барут, заради пролетните дъждове, защитниците на средногорската твърдина отстъпват. В околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер зверски са избити повече от 300 души. Десетки, ако не и стотици са случаите на изнасилени жени, на отвлечени или убити деца.
Част от героите, родени в селата от Община Лесичово са Кочо Честименски, Теофил Бейков, Хайдут Бейко Войвода /Бейко Николов Гащанов/, Братя Никола и Иван Ръжанкови, Цвятко Колев Бръшков, Ангел Генов Телийски, Георги Начев – Даскала и много други. Огромни са списъците с имената на загиналите и безследно изчезналите в огньовете на Априлското въстание. Сред тях са и имената на съвсем млади хора, дори деца, които не са просто жертва на събитията, а активни участници в тях.
Днес имената им могат да бъдат намерени в музеите и музейните сбирки, върху паметници и паметни плочи, в летописни книги и фамилни спомени.
Паметта за тях е жива, тя е не само извор на заслужена гордост, но и отговорност на потомците пред бъдещето.
Ученици от ОУ „Христо Ботев“ в с. Церово изнесоха рецитал, посветен на Априлската епопея.
