Един от екипите на „Пазарджишка Марица“
Вестник „Пазарджишка Марица” навършва днес 13 години. По този повод наш репортер разговаря с отговорния редактор на изданието Стефка Венчева.
– 13 години са и много и малко. Със сигурност помниш началото, припомни го и на читателите.
Тринадесет години за вестник са един солиден период от време. Ако в човешки план, това е време на тийнейджърство, то във вестникарски ние сме една вече утвърдена медия. Първият брой на „Пазарджишка Марица” трябваше да излезе на 5 януари 2002 г. , по технически причини обаче това не се случи и си спомням, че всички в екипа бяхме страшно разочаровани. Най-вече заради това, че бяхме обещали на хората, от които събирахме информация за този брой, че той ще бъде на пазара. По стечение на обстоятелствата първият брой излезе на 21 януари. Първото запомнящо се лице в него беше тогавашният вицепрезидент Ангел Марин, който встъпи в длъжност с Първанов, кажи речи, когато и ние.
В стартовия състав на вестника влизаха Деляна Матакиева, Теодора Навущанова, Цонка Манчева, Митко Комсийски, Стоян Навущанов, Димитър Мулетаров от Пещера и моята скромна особа. Бяхме с тях около шест години и това бяха много силни за нас години. Може би защото бяхме заредени с премного хъс за работа. Бяхме любопитни за живота и неговото случване в нашия град. Цонка беше заменена от Христо Паев.
Малко след него към нас се присъедини Томи Наплатанов. През януари 2008 – ма а Теди и Деляна почти едновременно напуснаха, за да работят съответно в „Хигия” и общината, където са и до днес. Година по-късно Томи пожела да работи в „Асарел Медет”, а от днес там постъпва и Христо. Междувременно, но доста за кратко при нас работиха Емилия Енчева, Тодор Маринов, Петя Козарева, Лили Бончева и Георги Присадов, Ангел Узунов, Ася Главчева. В момента екипът се състои от Борето Петров, Дора Цветкова, Ралица Райкова, Митко Комсийски и аз.
В рекламния ни отдел най-напред беше Стефка Атанасова, после дойде Петър Матакиев, Любомир Куртанов и сега Любомира Ибушева.
Това в най-общ план се случи с хората, които дариха по частица от себе си за „Пазарджишка Марица”.
Ако трябва да говоря за себе си, през тези години децата ми пораснаха. И аз почти не усетих как стана това. Длъжница съм им по отношение на времето отделено за тях. Както и на мъжа ми. Особено в началото прекарвах времето от сутринта до полунощ в редакцията.
– Кога екипът се е изправял пред най-голяма трудност и каква беше тя?
Трудно беше в началото, защото нямахме служебна кола и ако се случеше нещо в региона обикновено ползвахме личните си автомобили. В чисто репортерски план не мисля, че имало нещо толкова трудно, че да не може да се свърши.
– Кой момент от тези 13 години няма да забравиш?
Много неща сега се въртят като на лента в главата ми, няма да забравя моментите когато хората ми си тръгваха от екипа. Няма да забравя случая Белнейски, няма как да забравя всичко хубаво, което сме преживяли всички заедно. Несъмнено имаше много такива моменти, всички обичаме да се шегуваме. Някои повече.
– Куриози случвали ли са се?
В някакъв смисъл всеки ден е куриоз. Поради простата причина, че ние продължаваме да крачим напред заради желанието си да направим нещо ново. Доста по-различно от вече познатото и това е доста трудно, като се има предвид, че героите от които извличаме информацията си са едни и същи.
– Как вестникът отговаря на предизвикателството интернет?
Интернет има своя аудитория, вестникът разчита на онези, които или нямат достъп или не се интересуват от интернет. В същото време ние вече не сме основно средство за доставка на новини. При нас всичко е вчера, но можем да осмислим точно този вчерашен ден. Можем да го изчистим от грешките, които се допускат при моменталното предаване на информацията. Можем и да го анализираме.
-Какво очакваш от следващите 13 години?
Със сигурност по-добра среда за работа и живеене. Пожелавам на всички, които заедно с мен работят тук – здраве, късмет и много вдъхновение!
Остави коментар
Трябва да сте регистриранза да коментираш.