България Избори

Шефът на КЗП: 10% от търговците са с нарушения покрай Черния петък

Написано от ПЗИНФО

– Г-н Маргаритов, тъй като дойде истерията Черен петък, кажете за какво да внимават потребителите при пазаруване?
– Кампаниите наистина започнаха. Всъщност през последните години те дори се разпростират в един широк период от време. А в самото начало се провеждаха само за ден или за един уикенд. Виждате, че някои търговци дори обявяват Черен ноември и в рамките на целия месец имат кампании за намаления. Точно тук трябва да бъде повишено вниманието на потребителите, защото разширяването на периода създава рискове от фалшиви намаления, за опит на някои търговци да представят намаляването на стоката на няколко етапа, така че да създадат впечатление, че то е голям процент. Когато се прави анонс за намаление на цената, трябва да се види на каква стойност е била стоката непосредствено преди намалението. Затова и ние сме на терен още от края на октомври, за да проследим динамиката в тези цени. Това се случва и в онлайн пространството.
– Има ли усилени проверки в момента?
– Да, както казах проследяваме динамиката на цените, но извършваме и превантивни проверки. Те не са непременно по сигнали на потребителите. Интересен факт е, че въпреки повишения темп на пазаруване по време натези кампании, жалбите не се увеличават значително. Въпреки това, ако направим някакво социологическо проучване, сигурно доста хора ще кажат, че имат съмнение в коректността на тези кампании. Ние искаме да съдействаме, включително с превантивни действия и чрез медиите да посъветваме хората за какво да внимават. Основното е свързано с това да се гледа реалната цена на стоката, която сме решили да закупим, а не толкова да се доверяваме на процента намаление. Той може да е показан с големи числа на витрините на магазина или с друг шрифт.
– Това ли е един от триковете?
– Да, един от триковете е свързан с обявяването на някакъв процент намаление, който впоследствие се оказва, че не се отнася за целия асортимент в търговския обект или онлайн магазина. Целта е да се привлече внимание. Впоследствие може да се окаже, че повечето неща са на реалните им цени или малко по-евтини. Ние имаме решение на комисията в тази посока, квалифицирали сме това като нелоялна търговска практика. Така че определено това са нарушения, за които се налагат санкции.
– Накрая излиза, че не печелим от тези намаления, така ли е?
– Говорим за проблемите, които може да се срещнат на пазара по време на тези кампании, не е задължително да са масови практики. Просто обръщаме внимание на рисковете, които потребителите може да срещнат. Иначе статистиката показва дори, че без да са прекалено големи реалните проценти на намаленията, България попада в страните, където очакванията на потребителите и реалните намаления на стоките почти съвпадат. Но тук говорим в пика на кампанията Черен петък. Така че има рискове на пазара, но като цяло доста голяма част от тези оферти съответстват на изискванията на закона. Може би една особеност на българския Черен петък в сравнение с държави, в които е възникнал преди много години като търговски модел, е, че при нас няма такива бомбастични намаления, втурване на маси хора още с отварянето на магазина. Вярно е, че у нас пазарът не е с такива обеми, но като цяло по-скоро се наблюдава коректно обявяване на цената.
– Харчим ли наистина повече по това време?
– Да, имаше дори статистика от миналата година, която показа от порядъка на 400 лева средно, което е доста голяма сума според мен, като се има предвид стандартът на българина. Това означава, че хората са подготвени до голяма степен, проучили са динамиката на цените, следили са как се променят. Но освен като изводи за кампанията можем да направим заключения и за повишаване на потребителската култура.
– Стана ли българинът по-информиран като потребител, по-изискващ?
– Да, като че ли е по-подготвен. Хората следят в интернет предлаганите стоки и сравняват цените. Получавали сме жалби от потребители, които показват, че те изключително грамотно са проследили какво се случва и са установили, че има някакъв проблем. Например миналата година санкционирахме един търговец в интернет, защото в жалбата на потребителя и при наша проверка се установи, че няколко дни преди старта на кампанията завишава цените на стоките и след това анонсира процент намаление, който обаче е нереален.
– Има ли санкционирани?
– Има, правим не по-малко от 250 проверки само в рамките на тези няколко дни покрай кампанията. В около 10% от случаите има нарушения, за които се налагат санкции. Те могат да са от различно естество. Въпреки че ние можем да говорим като цяло за ноември и декември като месеците с големи намаления. След новогодишните също стават доста популярни, после идват великденски празници. Така че винаги сме в ситуация с анонсиране на такъв тип оферти, така че има рискове. Относно санкциите палитрата е доста широка. Ако става въпрос за административно нарушение от рода на това, че информацията не е на видно място, че в търговския обект не се поддържа регистър на рекламациите, тогава санкцията може да достигне 3000 лева. Но ако говорим за нелоялна търговска практика, когато има заблуждаваща информация, тогава глобата може да достигне и 30 000 лева за първо нарушение. Ако за една година търговецът извърши повторно, може да достигне и 50 000 лева.
– А ефективни ли са глобите, плашат ли се търговците? Питам, тъй като се смята, че българинът го боли най-много като му бръкнеш дълбоко в джоба.
– Мисля, че да. Дали обаче спрямо всички търговци този ефект е достатъчно силен, защото търговците имат различни продажби, не мога да кажа със сигурност. Затова има различен подход в различните държави, като на някои места се налага като санкция процент от оборота. Но така или иначе подобни практики удрят по авторитета на търговците. За да имат редовни клиенти, трябва да са лоялни към тях.
– Наближават обаче коледните и новогодишните празници. Какви трикове използват тогава търговците?
– Тук нещата минават на емоционална плоскост. Докато в кампаниите Черен петък и при други сезонни намаления хората разсъждават по-рационално, подготвят се предварително, за да задоволят конкретни потребности. Имали са достатъчно време да премислят, а не да купуват нещо импулсивно. А когато говорим за Коледа и Нова година, потребителите вземат решения изцяло под влияние на емоцията по време на предпразничната еуфория. За съвсем кратко време трябва да помислим за подаръците, за трапезата, самите ние да си купим нещо, което ще ни повдигне духа. Това създава предпоставки покупките да бъдат неизгодни за нас. През последните години се наблюдават и по-иновативни опити за привличане на вниманието, които не са чак до там законосъобразни.
– Какви например?
– Ще посоча две неща и те се разпространяват предимно при онлайн пазаруването и през социалните мрежи. Едното е използването на известни личности и тяхното отношение към даден тип продукти. Тук обаче проблемът може да е, че самият човек не знае, че се използва неговото име. Освен че се заблуждава потребителят, това е и престъпление. Но хората трябва да бъдат подозрителни от такива анонси от известни хора из интернет, особено за продукти, които едва ли не за един миг ще решат всичките ви проблеми. Другото е т.нар. разказване на истории. В класическата реклама нещата са ясни, представя се един продукт. Сега с разказването на истории, със споделянето на мнения подсъзнателно може да бъде внушено припознаването на този продукт. Така неусетно решавате да си купите продукта.
– Тази практика предимно кога се прилага – по време на коледните празници ли?
– Не само, наблюдава се от известно време, но предполагам, че сега ще бъде засилено. Шансът да се доверим е голям.
– А прекаляваме ли с бързите кредити по това време на годината – точно за да задоволим тези покупки?
– Наистина тогава се отчита повишаване. Но това се дължи на факта, че търсенето и предлагането са по-големи. Повишаването на едното естествено води до повишаването на другото. Но хората трябва да внимават, когато купуват с потребителски кредити, защото е възможно да им бъдат предоставени по-неизгодни условия и да се окаже, че с настъпването на Новата година са обвързани с договори, в резултат на които трябва да заплащат по-високи такси.
– Има ли нови тенденции и трикове, които използват търговците? Наскоро например се оказа, че в социалните мрежи се предлагат уж безплатни козметични процедури и в следващия момент може да се озовеш с потребителски кредит за скъпи кремове.
– Така е. Възможно е това да е измама. Попадали сме на такова нещо и преди. Но тук става дума за покупка извън търговския обект. Дори да се е случила при спазване на закона, потребителите трябва да знаят, че имат право да върнат стоката за 14 дни, ако обаче не са я разопаковали и ползвали. В противен случай правото на отказ може да не се приеме. Ако след няколко дни установите, че не искате да ползвате тези продукти, може да върнете стоката, ако това е станало извън търговския обект.
– Получихте ли жалби вече?
– Да, извършваме проверки, включително с таен клиент. Има проблеми в такъв тип анонс, явно информацията не е представена достатъчно ясно. Дори да купите стоката на разсрочено плащане, това си е потребителски кредит. Преди години имаше такива презентации, които се правеха предимно пред възрастни хора. Канеха ги на екскурзия и представяха някакви продукти уж с лечебни свойства. Така хората ги купуваха на място, подписваха договори. Тук трябва много да внимавате, защото когато има положен подпис и е изпуснат 14-дневният срок, става трудно да търсите правата си.

Коментари