София
Увеличение на средните резултати през годините показват финалите от матурите за ІV и VІІ клас, съобщава МОН. Увеличение спрямо предходни години се отчита и по отношение на участието. Статистиката при четвъртокласниците показва 93.3% участие в матурата по български език и литература (БЕЛ). Заключенията показват, че все повече се наблюдава доближаване на постижимостта за въпросите със свободен отговор и с избираем отговор. На тези с избираем отговор с най-голяма лекота учениците са се справили с въпрос №3 (92.94%), а са се затруднили на въпрос №8 (75.68%). На въпросите със свободен отговор най-голяма е постижимостта на въпрос №11 (свързан с езикови знания), на който верен отговор са написали 75.65% от учениците, а на въпрос №1 (изисква разбиране и разсъждение върху текста) максималният за задачата брой точки (2 т. )са получили 72.62%. Въпрос №5 е предизвикал най-голямо затруднение. Максималният за задачата брой точки (2 т.) на него са получили 37.64% от учениците, а процентът на получилите 1 т. (29.59 %) е почти равен с този на неотговорилите (28.99%) при диктовка най-добре учениците са се справили с правописа на думи с „я“ (88.2%), а най-много ги е затруднил правописът на гласна в неударена сричка (55%).
Математиката се очертава като любим предмет за много ученици, показват заключенията на МОН. Близо половината (46,86%) от учениците са получили максималния за задачата брой точки на задача № 19 , която изисква да се построи математически израз и да се реши. Това се доказва и с високия процент ученици, които са се справили със сходната задача № 16. В същото време близо 1/3 от учениците (30,61%) са дали грешен отговор, а 10% не са работили по задачата. Най-неуверени са при геометричните задачи – с най-ниска постижимост е задача № 14.
Резултатите от „Човекът и обществото“ показват, че учениците уверено справят с въпроси, свързани с възпроизвеждане на знания за велики личности и събития от нашата история, както и с държавното устройство. Показват още, че е изградена е стабилна основа по безопасност на движението и за реакции при бедствия. По-неуверени четвъртокласниците се чувстват в отговорите на географски въпроси, а най-много ги е затруднил въпросът коя е столицата по времето на Асеневци.
В «Човекът и природата» учениците са показали силна увереност в отговорите си, като се опират на личен опит (въпрос № 1 – 96,91% постижимост). Друг въпрос, № 17 (86,64% постижимост), демонстрира уменията им да разчитат карта и да извличат информация от нея. На задача № 19, изискваща прилагане на комплексни умения, максималния брой точки (2 т.) са получили 50,74 % от учениците, а частично верен отговор са дали 35,12 %. Погледнато по области, резултатите на учениците в Пазарджишко са в края на класацията. След четвъртокласниците от областта са тези от областите Монтана, Силистра, София-област, Шумен и Сливен.
При седмокласниците в страната, първият модул по БЕЛ през тази година явно е бил по-труден и средният брой точки е с около 2 по-нисък от миналогодишния. Във втория модул са се справили по-добре отколкото през 2017 г. На матурата по математиката и в двата модула показват по-добри резултати. МОН отчита продължаваща тенденция все повече седмокасници да работят по втори модул по БЕЛ. По региони Пазарджик и тук е в края на статистиката. По-слаби резултати показват София-област, Ямбол, Монтана, Ловеч и Сливен. В първия модул на двете матури седмокласниците от областта са се справили по-добре и са в първата половина на статистиката.
По БЕЛ отличните оценки при седмокласниците в страната през тази година са малко над 2.8%, като само 0.01% е отличен 6. Слабите оценки са 14.78%. По математика и отличните и слабите оценки са повече (23.38% слаб, 7.08% отличен и 2.13% отличен 6).
Като цяло матурите през тази година показват по-добри резултати по математика и по слаби по БЕЛ в сравнение с миналата година.
