По покана на „Есбарт Дансот“ от Капелядес, Каталуния, пазарджишката танцова школа „МЕРАК“ с художествен ръководител Румяна Костадинова взе участие в три съвместни спектакъла по повод 50-годишния юбилей на каталунските танцьори, а също и в други културни прояви, с които беше отбелязана годишнината. Българските танцьори бяха горещо посрещнати от домакините. Контактите между двата състава са от няколко години. Припомняме, че „Есбарт Дансот“ гостува на „Мерак“ в Пазарджик през 2019 г., когато също имаха три съвместни прояви тук – спектакъл под надслов „Пазарджик посреща Барселона“ на площад „Константин Величков“, ателие в Острова за разучаване на български и испански народни танци и концерт на площада в Црънча.
Гостуването на българските танцьори в Испания започна от Барселона. Програмата за културния обмен включваше посещение на няколко знакови туристически и културни обекти. След Барселона домакините от Капелядес посрещнаха българите в домовете си, а после им показаха местната църква, която освен с красотата си впечатли всички с активния си обществен живот.
На 50-та годишнина на „Есбарт Дансот“ беше посветена изложба с фотоси, плакати и носии от спектаклите на „Есбарт Дансот“ от създаването им до наши дни. Изложбата беше открита в присъствието на българските гости в комплекса за спектакли и култура „Ла Лига“.
Безспорно най-емоционалната част бяха трите спектакъла – юбилейният спектакъл в театъра в Капелядес и спектаклите във Вальбона и в Ля Торре де Кларамунт. Българските гости бяха приети официално от кмета на Капелядес Салвадор Вивес Аляри, който поздрави „Мерак“ и от сцената на „Ла Лига“.
С много вълнуващ момент за българите започна първият спектакъл във Вальбона. Хор „Ърà и Ъкѝ“, чието име се превежда „Тук и Сега“ откри спектакъла с няколко каталунски песни. След това ръководителят на хора покани българите да застанат срещу хористите и още с първите ноти очите на българите се напълниха със сълзи, защото хористите запяха „Хубава си, моя горо!“. Трогнати от този жест на уважение, българите се включиха в изпълнението просълзени.
Всички спектакли минаха при невероятен успех и интерес към българския фолклор. „Пред каталунската публика показахме хорà от нашата Тракийска фолклорна област – най-голямата фолклорна област от шестте такива в България. Сред хорàта е и емблематичната Средногорска копаница. Костюмът ни е също тракийски – средногорски. Играхме Бързо тракийско хоро, Ильово, Боалийско, Право, Енино, Момчиловско и Окопско. Танците са динамични, красиви и много зареждащи и ни представят в светлината на нашето родно място“. Това сподели на аерогара София след завръщането художественият ръководител Румяна Костадинова.
„Танцова школа „Мерак“ се представи блестящо. Танцьорите успяха да завладеят публиката с танците, с емоцията, с излъчването си. Показахме и няколко Балкански хорà: Хасапико от Гърция –автентично хоро, от което са заимствани елементи за танца във филма „Зорба гъркът“, Сервико – от остров Крит, Корлу ароман от Румъния и Велешко от Северна Македония. Избрах да покажем и тези танци, защото звученето им е познато на западната публика и, всъщност, когато човек чуе нещо познато, това събужда в него още по-силни емоции и така се поражда много по-силен контакт между нас, изпълнителите, и публиката. За публиката е вълнуващо, когато тя разпознае танца, а нашите танцьори играха с душа и сърце“, сподели развълнувано Румяна Костадинова.
На сцената българи и каталунци танцуваха и общ танц – Галоп. Мераклийките и мераклиите научиха също Сардана, Баль пля, както и други забавни танци с корени в средновековните танци, а каталунските домакини се научиха да играят Право тракийско хоро, Енино, Сервико и Сиртаки.
„Представянето на „Мерак“ в Испания беше повече от отлично и напълно оправда името на танцовата школа – с много мерак показахме изпълнения на изключително високо ниво“, каза още ръководителката на танцова школа „Мерак“.
Каталунските домакини участваха в съвместните спектакли с народни танци, които се играят както по двойки, така и подобно на българските хора – заедно, хванати за ръце. Едноседмичният гастрол на българите завърши с посещение на Манастира в Монсеррат, а преди това посещение на Музея на хартията, на Праисторическия неандерталски парк в Капелядес, на изба „Бляншер“ („Blancher“) за вино и кава в Сан Садурни и шоколадовата фабрика „Симон Коль“ („Simon Coll“) – производства с над стогодишна история.
С много емоция на раздяла в Капелядес българските танцьори и домакините им си обещаха да имат нови съвместни спектакли.
