Общество

Студент по медицина стана болногледач в МБАЛ Пазарджик

Написано от ПЗИНФО

22-годишният Валентин Георгиев е студент по медицина в четвърти курс на Медицинския университет в Пловдив. Той е от доброволците, които решиха да помогнат в тежката ситуация на медиците от болницата. От 10 дни вече работи като болногледач в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Желанието му да помогне има и друга причина. Там работи неговата майка Соня Шопова, която е медицинска сестра. Валентин е наясно съвсем от близо колко им е трудно в момента, след като се разболяха и част от лекарите и медицинските ссетри в отделението.

-Как реши да станеш доброволец в Спешно отделение?

-Наясно съм със ситуацията в Спешно отделение. Няма достатъчно хора, които да работят, останаха единици. Да работи една медицинска сестра на смяна тук – това е непосилно. Идвал съм на стажове и знам колко е работата и каква е. Това отделение обслужва цялата област, не е само Пазарджик.

-Това, че в отделението работи и твоята майка повлия ли ти по някакъв начин да искаш да помогнеш?

-Това е една от главните причини, защото именно от нея чувах какво се случва в отделението. Вижда се, че е непосилно за сам човек, а дори и две медицински сестри са малко, но засега се справяха някак. Затова не се поколебах да помогна. Предвид факта, че обучението ни в момента е онлайн, прецених, че е добре да опитам да ги съчетая, ученето и работата.

-Това, което видя отвътре уплаши ли те или те амбицира повече да помагаш?

– Според мен място за страх няма, но има нужда от дисциплина. Липсата на всякаква дисциплина извън болницата от хората и пълната безотговорност води, за съжаление до Спешно отделение. Това най-често са безпомощни възрастни хора с тежък задух. Често пациентите идват много късно и са в критично състояние, не могат да дишат, някои от тях умират. Безотговорността на хората води до това. Има нещо, което обществото не осъзнава. И то е колко всъщност техните действия засягат статистиката за заболелите. Моите действия, като това да си сложа маската и да спазвам дистанция и т.н., те всъщност имат огромно влияние. Обаче ние това не го виждаме. Това не е нещо материално, което да видим с очите си. Ефектите са отдалечени във времето и е трудно да се осъзнаят. Необходимо е да се позовем на научните данни, които са категорични – мерките спасяват животи. Повече, отколкото можем да си представим.

-Откакто работиш в Спешно отделение повечето пациенти, които преминават с ковид симптоми ли са?

-Да, не мога да кажа точни проценти, но повечето от половината със сигурност са съмнителни- имат задух, ниско съдържание на кислород в кръвта, което ние установяваме тук. Симптомите са твърде различни и когато видим хора с подобни оплаквания сме наясно, че най-вероятно става въпрос за пневмония, която се уточнява. На този етап грипът не е настъпил още толкова силно, така че повечето пневмонии са вследствие на новия коронавирус.

-Самият ти как би го описал това заболяване, изучавайки като студент всички заболявания?

-За мен Ковид-19 е много разнообразно заболяване, с изключително широка клинична картина. Неслучайно се нарича от някои „големият имитатор“. Виждаме, че причинява всякакви усложнения от страна на сърдечно-съдова система, неврологични, честа е загубата на обоняние, но има и някои по-тежки прояви. Така че може и да се обърка с друго заболяване. Болният може да реши, че е за невролог и дори да си мисли, че има инсулт, а той всъщност има вирусно заболяване. Ковид има много широк спектър от симптоми, прекалено широк и за съжаление все още се набират данни, не се знае много, но с всеки един ден научаваме все повече и повече. Наясно съм, че много от нас ще се докоснат до вируса, но колкото повече успеем да забавим този наплив на хора, за да спасим здравната система, толкова повече научаваме. А колкото повече знаем за вируса, толкова по-силни сме в битката срещу него.

-След работата като доброволец в Спешно отделение накъде виждаш пътя си?

-След работата в Спешно отделение пътят ми е директно към изпитната сесия. Предстоят ми четири изпита, а лятото двойно повече. Имам година и половина, докато завърша семестриално. Шести курс е изцяло стаж, след което предстоят държавните изпити. И тогава ще мисля накъде ще продължа. Искам да премина през повече клинични катедри в четвърти и пети курс, за да придобия някаква бегла представа за всяка специалност и да мога да направя своя избор. А след самата сесия, ако все още има нужда от помощ, при възможност отново бих помагал.

Цялото интервю с Валентин Георгиев може да прочетете на интернет страницата МБАЛ Пазарджик.

Коментари