pz-info

Според Административния съд уволнението на бившия шеф на МВР-Пловдив Йордан Рогачев е незаконно

Снимка: БНР

Дисциплинарното уволнение на бившия директор на пловдивската полиция Йордан Рогачев е незаконно. Това е становището на магистратите от Пазарджишкия административен съд, който се е произнесъл преди няколко дни, съобщи „Марица“.

Наказанието „дисциплинарно уволнение“ бе наложено на бившия полицай №1 в града под тепетата в началото на август миналата година. Заповедта, подписана от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, му бе връчена от дисциплинарно разследващия орган. Изтъкнатите причини за уволнението бяха, че е погазена служебната дисциплина и че старши комисар Рогачев се е възползвал от служебното си положение.  В мотивите се казва, че след назначаването му като директор на полицията в Пловдив системно се е явявал на работното си място в 8,30 часа, около 9,30 часа е напускал сградата и се е връщал в края на работния ден около 16,30 часа. Освен това в периода от 15.01.2020 г. до 29.04.2021 г., в работно време, със служебен автомобил и без връзка със служебната му дейност, Рогачев е пътувал до различни места в региона – Пазарджик, Велинград, Стрелча, Пещера и гара Костандово. Посочено е, че при тези пътувания по негово разпореждане в пътните книжки на служебните автомобили са отбелязвани фиктивни маршрути в област Пловдив, като няма издадени командировъчни заповеди и книжките не били подписвани от ползващия автомобила . От получена справка от АПИ и проверка на отразените маршрути в пътните книжки са установени несъответствия между реалните и отразеното в пътните книжки на служебните автомобили, които подробно са описани в заповедта.  

Рогачев обжалва дисциплинарното си уволнение и на първа инстанция решението на магистратите в Пазарджик е в негова полза. Мотивите са няколко. Според съдът Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си преди налагане на наказанието да изслуша Рогачев или да приеме писмените му обяснения. „Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита“, категорични са магистратите.

Според тях, по делото не са представени доказателства, от които да е видно да е изпълнено задължението за връчване на покана за даване на писмени обяснения, не са представени и такива за редовно връчване на поканата за участие в дисциплинарното производство и даването на обяснения. Нещо повече – те са изготвени, но са останали невръчени.

„Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред разследващия орган, поради което съдът намира, че отстрана на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Липсва протокол, съответно изслушване, като няма данни служителят да е отказал да даде обяснения, липсват данни и за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Целта надаване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което обосновава че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед“, гласи становището на магистратите от Пазарджишкия административен съд.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена и в противоречие на материалния закон. От събраните по делото доказателства и разпита на допуснатите свидетели не се установи по категоричен начин Рогачев да е извършил посочените нарушения.

Според показанията шофьора му в периода от месец февруари до месец май 2021 г., попълването на пътната книжка е ставало по указания от предишния шофьор. подал сигнала срещу Рогачев. Не е запознаван със заповед, която урежда реда, по който се оформят пътните книжки. Заявява, че никога не е получавал разпореждане от Рогачев какво да пише в пътната книжка. С управлявания от него автомобил никога не е возил други лица или служители, както и не му е разпореждано превозването на вещи, храни, пари или каквото и да е до който и да е адрес. Заявява, че никога не са ходили на по-далечни командировки. Излизали са извън територията на ОД на МВР – Пловдив – няколко пъти до дирекцията в Пазарджик, до РУ Велинград и до София.

Показанията на служителка свидетелстват безпротиворечиво, че служебните автомобили са използвани изцяло за служебни цели, както и за инициативи, които са били свързани с превенция. Заявява, че шофьорът на Рогачев, подал сигнала, често пъти се е възползвал от служебния автомобил, управлявайки го и без присъствието на директора в него.

Самият шофьор признал, че ползвал служебния автомобил в града, че се прибира с него, ползвал го за лични нужди, както и, че го е държал на паркинг в Пето РУ, което е близо до дома му. Заявява, че самият той е бил шофьор на трима директори на ОДМВР-Пловдив, като е изпълнявал длъжността 7 години. Твърди, че пътните книжки все се оформяли винаги по този начин „градско, маршрут по разпореждане“, за което не е имало писмена заповед от директорите. Заявява, че не е търсил разрешение, за да ползва автомобила, като признава, че е излизал и извън града по лични нужди (1-2 пъти) в работно време, а и един път признава да е станало извън работно време. Отрича да е имал конфликти с Рогачев, но след това се установява, че са имали пререкания по повод преместването му на друга длъжност.

Съдът намира, че по делото не са ангажирани категорични доказателства, от които да е видно, че пътуванията на служебните автомобили са разпоредени от Рогачев както и, че той е пътувал с тях на посочените дати, съответно да е използвал служебното си положение за лична облага. По делото не са представени доказателства, Рогачев, в качеството си на директор на ОДМВР, да е нареждал писмено или устно на подчинените му служители да изготвят документите по движението на автомобилите (пътните книжки) по начин, че да се прикрият реалните маршрути, да са отбелязвани фиктивни такива, различни от действителните, като по този начин да се е възползвал неправомерно от служебните автомобили за лични цели.

Такива данни се установяват единствено от показанията на разпитания по делото шофьор, подал сигнала, чийто показания съдът намира за заинтересовани, тъй като между него и Рогачев са се породили личности отношения и недоразумения, по повод на преместването му друга длъжност.

„Независимо от това дори и да се приеме, че пътните книжки на трите служебни автомобила, разпределени за ползване от директора на ОДМВР – Пловдив, са оформяни неправилно, то това не води до извод за използване на служебно положение с цел лична облага, което се отличава с пряк умисъл, а по-скоро става дума за неупражняване на достатъчен контрол, което деяние не може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, категорични са магистратите.

Съдът намира още, че не е изпълнено и задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на Рогачев по време на службата, тъй като в заповедта липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е наложено наказание „Уволнение“, а някоя от предвидените по-леки форми на дисциплинарно наказание.

В мотивите на заповедта е отбелязано на стр. 38, че държавният служител е награждаван многократно с „Писмена похвала“, „Обявяване на благодарност“, „Колективна парична награда“, „Почетен знак на МВР III степен“ – през 2017 г., „Почетен знак на МВР II степен“ – през 2020 г., както и няма наложени дисциплинарни наказания. В същото време не са изложени мотиви как посоченото цялостно поведение, включващо посочените по-горе награди и отличия, е оказало такова влияние, че да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“, а не някоя от по-леките му форми. Съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, не е взето предвид цялостното поведение на  Рогачев по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.

Магистратите постановяват и МВР да плати на Рогачев разноските по делото в размер на 1495 лв. Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВАС.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Exit mobile version