Общество

Почина Стефан Данаилов

Написано от ПЗИНФО

 Това не са думи на прощаване, а думи на почит и благодарност към една от най-обичаните и харизматични личности в българската култура. Към един човек, чието обаяние като фин воал е разстлано върху всяка една от сферите, в които работи. Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев, Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, татко Дулитъл – в театъра, на малкия и големия екран, когото зрителите обичат; Мастера – в Академията, когото студентите обожават; проф. Стефан Данаилов – в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, когото колегите уважават; министър Данаилов, от когото експертите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да казва първо „да” и чак тогава „не”, в полза на гражданите; Ламбо – за когото семейството и приятелите знаят цялата истина и до които стои в добро и в лошо; Стефан Данаилов – честен, открит и весел, както той сам се определя.

Да се превърнеш в едно от най-популярните лица в страната на 27 години, при това в аналоговата епоха и да продължаваш да бъдеш едно от тях и в цифровата, когато си над 70, означава само едно – бил си последователен – в работата, в действията, във взаимоотношенията си с хората. Независимо дали всички винаги са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, едва ли е имало две мнения по отношение на блестящия му талант да владее публиката, било то изправен на парламентарната трибуна, на театралната сцена или пред камера.

  „Мисля, че съм успешен човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой“ – може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му. Тъкмо постигането на този крехък баланс между света на славата и битието на всекидневието отличава големите артисти. След над 150 роли в киното, театъра и телевизията, след десетки престижни отличия, сред които и най-високата награда на Министерството на културата „Златен век”, за Стефан Данаилов поредните образи не са просто работа, която дава енергия, те са „право да мечтаеш и може би средство, чрез което да се реализират някои от мечтите ти“.

 Вероятно не е случайно, че първият филм, в който се снима малкият Стефан, е „Следите остават“. Във важни моменти порасналият вече Данаилов винаги е споделял една мисъл – че културата е това, което остава, когато всичко друго отдавна е вече забравено. И с целия си живот той доказа, че следите наистина остават. Несъмнено в съкровищницата на българската култура завинаги намират място стотиците роли на Ламбо, съпроводени от огромната обич на публика, ученици, колеги и приятели.

Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството и близките на легендарния актьор.

 

 Поклон и аплодисменти!

От Съюза на артистите съобщиха, че поклонението пред Стефан Данаилов ще бъде на 2 декември от 11:00 часа във фоайето на Народен театър „Иван Вазов“.

Коментари