Дни преди да навърши 78 години, в Париж почина именитият български художник и почетен гражданин на Пазарджик за 2013 година Никола Минев. Скръбната вест съобщава Министерство на културата, като се позовава на близки на художника.
Роден е в Пазарджик, отрасъл в Чирпан, завършва художествената гимназия в София, а през 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва „живопис“ в класа на проф. Морис Брианшон. Тогава се установява в Париж, в ателие в Ил Сен Луи, но през целия си живот обикаля света и трупа впечатления за своите платна.
Манев има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби в цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света. Основен организатор на Празниците на изкуствата в Чирпан.
От семейството му съобщават, че той ще бъде погребан в България.
Скръбната вест ни накара да си припомним думите на именития художник от официалната трибуна когато стана почетен гражданин на града ни:
Роден съм в Пазарджик, но близо 70 години не го познавах. Благодарение поканата на Огнян Боев преди 4 години да направя изложба в Пазарджик, аз го открих и преоткрих, и се влюбих в него. Град великолепен и слънчев, и в пряк, и в преносен смисъл – няма нито едно облаче по небето, и пазарджиклии са топли и носят излъчването на хората от Южна Италия. Този град „диша” на щастие. Гарантирам ви, проблеми има навсякъде, но излъчването на този град е на щастие и красота. Особено щастлив съм, че преоткрих родния си град след толкова много години – градът, в който за пръв път съм видял небето и звездите.
Преди доста години, сигурно преди 50, когато бях 17-годишен, в София се бях влюбил жестоко в едно момиче. След като направих любовно обяснение, получих една стена, един отказ. Вместо да се самоубия, както биха направили Ромео и Жулиета, аз дойдох в Пазарджик посред зима и всяка сутрин ставах в 5 часá да отивам на Марица и да рисувам изгревите на слънцето. Това беше бойното ми кръщение в областта на живописта. Убеден съм, че изгревите край Марица имат някаква голяма роля. Това е един изгрев, нещо, пълно със светлина, което се роди тук, в Пазарджик. затова съм благодарен на този град – на пейзажа и на хората.
