Началото на Новата календарна 2025-а година наскоро донесе на пазарджишката поетеса Диана Костова /родена в Ямбол/ бляскав дебют на турския книжен пазар с превод на книгата й „Перото на Тюхе“ /Изд. „Бъгарска книжица“, 2009/.
Съвсем скоро на авторката предстои официална премиера в Истанбул, където за представянето на стихосбирката ще присъстват не само нейният редактор /В. Иванов/, преводачът Рюстем Азис /„Аз благодаря за удоволствието да преведа на родния си език една прекрасна поезия!“/ и издателският екип на „Baigench Kitap“с Арслан Байър /„Ние се чувстваме щастливи, че издадохме тази книга. Тя съдържа много смислени стихове. Желаем успех на авторката!“/, а и част от тамошния писателски и културен елит, паралелно с наши преселници, почитатели на нежното слово.
„ПЕРОТО НА ТЮХЕ“ – ДИАНА КОСТОВА
Кокетната трета стихосбирка на Диана Костова от 2009 г. е факт на книжния пазар в България, подчертан с авторитетния щемпъл на Издателство „Българска книжица“, с управител Трендафил Василев, което еднозначно говори за еволюцията й на поетеса.
В тази своя лирически издържана книга, посветена на нейните внучки – Гергана и Виктория, със селектирани 37 творби, на интимна любовна тематика, тя не изневерява на творческото си амплоа от предишните две: „Звездна постеля“ /1999 г./и „Любовен олтар“ /2002 г./. Разгръщайки страниците и на „Перото на Тюхе“, почитателите на нежното слово се докосват отново до фината душевност на авторката, която не крие от широката публика тревожните трепети на своята неспокойна женска природа – на споделено щастие, страдание и пиета.
Стихосбирката е посветена на най-жизненото човешко чувство – любовта, в противовес на самотата, отчуждението и безразличието. В епохата на агресивна еманципация, на достигащата до арогантност модерна Джоконда, когато и силният пол все повече обезличава същността си, а бруталният комерсиализъм все по-често властва в изкуството, особено напоследък, Диана Костова нашепва своето романтично катарзисно кредо, резигнирана от скверната бездуховност на постмодерния социум:
„…Дали, че истината аз обичам / и чистотата й ценя,/ или пък съм безкрайно доверчива, /затуй наказва ме света?!“ /„Разпятие“/. Досущ като „жена, след тъмните пожари, /в сърцето си отдадена на Бог“… Сякаш плуваме „в сънища бездомни“ сред „есенния тъжен листопад“. Напевният набат на интимното й слово ни връща към изконните български добродетели.
В този смисъл стилът на Диана напомня съкровената лирика на символистите – ефирно сугестивно, досущ „вятър копринен“, който „нежността си пилее“ и „с тръпна милувка вълните люлее“. Богат е арсеналът художествени изразни средства и похвати, с които поетесата борави, видимо – овладяла преносността на изразителните епитети, глаголи и метафори в пъстрата ни словесност. Тъждествен поетически финес в Пазарджик липсва. „Перото на Тюхе“ е тематично вдъхновена и от харизматичното присъствие на древногръцката богиня в кармата на античния свят. Хуманният й апел към имплицитния читател е да съгради от бъдещия си дом храм, където да властват любовта и хармонията. Поне това е ясното й кредо в „Църква за дом“ или в „Ела“: „… Ела! Ще покажем на прозаичния град колко сме влюбени – и на целия свят“. Подобна книга ни прави по-европейци и добри, от което днес насъщно се нуждае, за да оцелее – Човечеството.
Валери Иванов
ПЕРОТО НА ТЮХЕ
Една тъга след тъмните пожари,
Приседнала в сърцето на жена.
Една вина пред мнимите олтари,
Притихнала след безконечна тишина.
Една борба с моралните победи,
Извезана с перото на Тюхе.
Един залог – един живот поведе
Към нови непростими грехове.
Една жена след тъмните пожари,
В сърцето си отдадена на Бог.
Една вина пред мнимите олтари…
Един живот – безкраен епилог.
