Култура Любопитно Общество

Писаното слово краси улиците на Паталеница

Написано от ПЗИНФО

Инициативата „Поезия и проза на село – поспри се и прочети :)“ за втора година зарадва жителите на красивото пазарджишко село Паталеница, което от хилядолетия е положило снага в подножието на Родопа планина.

Инициативата започна през 2020 година, като се радваше на голям интерес в селото и в интернет пространството, споделят организаторите. Тази година активно се включват и жителите на Паталеница. Семейство Вълчинови, които развиват успешно конна база, залепиха на стълбове първите стихотворения в селото. Те избраха да запознаят любителите на словото в рими с творчеството на поетесата Гергана Гетова. Уникален и много личен разказ на Анета Дончева, с красивото заглавие – „Селата – белите лястовици на градските човеци“, бе залепен на навес в центъра (Кърната) на селото. На чешмата до детската градина е поставено стихче на автор с псевдоним „Детето, което си мие зъбките“, разказващо за новите обувки на малкото човече. Мястото не е случайно, родителите, които водят своите деца на градина, спират колите си точно на това място.

Гениалността на българските и руски класици също намериха достойното си място из улиците на селото. Тук са Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и Александър Пушкин. Паталеница се намира в северните склонове на Родопите. Много от родопските ридове си имат имена, а този на Паталеница носи името Каркария – планината на кита, Хархара. Историята за получването на това име е изключително любопитна и е описана от патриарха на българската литература Иван Вазов в произведението му „В недрата на Родопите“. Легендата също може да бъде прочетена из улиците на селото.

Организаторите на красивата инициатива отново поканиха миналогодишни поети, които да споделят новите си вдъхновения. Така всеки може да прочете „Спътник“ на Стефка Добрева, и два стиха без имена на Джейн Димитрова. Приятелят и любител на красотите на селото Радка Кацарова реши да запознае преминаващите през паталенските улици с красив стих на Таня Мезева.

Паталеница е село на обединението. През 1955 година то се обединява със съседното му Баткун. Така се получава едно село с три църкви от 1090-1091, 1708 и 1892 години, манастир от XI век, параклис, останки на три крепости, едната от които е била най-голямата в цялата Пазарджишка област (Баткунската крепост), училище и детска градина, които все още работят. Паталеница е живо село с горди жители, които обичат родното си място. Така се родил разказът на Благовест Дамянов за Баткунския манастир и посещението на Васил Левски в Светата обител. Павел Гълъбов от своя страна е решил да сподели мисли за „Деди“-те си. Двете произведения могат да бъдат прочетени до една от църквите в селото.

„Поезия и проза на село е магия“, тази инициатива дава свобода, която никоя зала не може да предостави, категорични са организаторите и участниците.

Коментари