-
Нов осигурителен риск „Дългосрочна грижа“.
-
Стандарт за публичните услуги, които държава предлага в социалната сфера.
-
По-високо заплащане за персонала в социалната сфера.
-
По-високи доходи за професиите с по-висок социален статус, но с ниско заплащане.
-
Данъчни, безлихвени заеми и други облекчения в подкрепа за социалните предприятия, както и да не бъдат третирани като фирми.
-
Промяна в ТЕЛК: да се посочват не само дефицити, а и възможности, които хората с увреждания имат, за да могат да бъдат включени в трудовия пазар.
Това бяха само част от идеите, които бяха представени на дискусията „Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им“, която БТА организира в Пресклуба си в Пазарджик в рамките на инициативата си „Български гласове за Европа“, която изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Събитието откриха евродепутатката Атидже Алиева – Вели, областният управител на Пазарджик Иван Васев и заместник- генералният директор на БТА Евгения Друмева, която модерираше дискусията.
Европейският паспорт за социална сигурност е изключително важен за България,
посочи евродепутатката Атидже Алиева – Вели при откриването на конференцията. По думите й инициативата е важна, ЕП настоява Европейската комисия да излезе със законодателство, защото има остра нужда от единна европейска рамка по отношение на правата на европейските граждани. Идеята е всеки един гражданин, независимо в коя държава в ЕС работи, да може чрез тази единна платформа да доказва своите осигурителни права, стаж, пенсионните си права, което все по-често се явява проблем за нашите съграждани, които са работили в друга държава в ЕС.
По думите на областния управител на област Пазарджик Иван Васев
всички работодатели, потребители на социални услуги и граждани очакват разбиране и подкрепа от институциите, както в България, така и в Европейския съюз. Трябва да отговорим безусловно и без колебания с извънредни мерки и да посрещнем безпрецедентните предизвикателства, пред които продължаващата вече почти две години пандемия от COVID-19 постави обществата, икономиката и социалните системи, посочи той.
България ще следва универсален подход при формирането на минималната заплата,
заяви директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. „Ако в България минималната работна заплата е около 360 евро, в Люксембург е 2200 евро, което е фрапираща разлика„, посочи той. По думите му идеята на европейската инициатива за директива не е всички да получават едни и същи пари, а механизмът, по който се определя минималната работна заплата да бъде универсален. Балканският институт по труда и социалната политика настоява за въвеждането на нов осигурителен риск у нас – дългосрочната грижа. С въвеждането на този нов осигурителен риск не само се подобрява качеството на живот на възрастните хора, но се създават нови работни места, нови социални услуги. „Абсолютно задължително е от утре да започне законодателна и управленска дейност за въвеждането на този осигурителен риск , който ще създаде много различни работни места, а рискът ще гарантира и финансирането на тази дейност през солидарната осигурителна система„, изтъкна Нейков.
Община Пазарджик е с една от най-добре развитите системи от социални услуги в страната,
като имаме почти целия спектър на ниво община и в селата към нея, каза Димитрия Церова, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ в община Пазарджик. Тя подчерта, че най-труден за общините е бил периодът в началото на пандемията по отношение на осигуряване със защитни и предпазни средства, на присъствие на персонала, който работи в социалните услуги.
Основните проблеми пред социалните услуги в България са свързани с недостатъчно добрия финансов стандарт за издръжка, поскъпването на цените и изтичането на човешки ресурс от системата. Това заяви Мария Недялкова, директор на център в Ловеч за младежи с различни затруднения. Според нея трябва да има облекчения за социалните предприятия, а не те да се приравняват законодателно на други фирми, за да се подкрепи заетостта на хората с увреждания.
Трябва да се анализират спецификите на всеки регион и да се изработи единен стандарт по отношение на публичните услуги,
които държавата да гарантира, посочи каза главният секретар на Областната администрация Светлан Карталов. Държавата трябва да даде гаранция за минимални изискуеми стандарти по отношение на социалните услуги, на здравните услуги, на сигурността и на образованието, които да осигурят качество на живот на цялото население на страната, независимо къде живеят хората. И оттук нататък да не правим компромис по отношение на достъпа и качеството на тези услуги.
Заетостта на хората с увреждания и какво се прави за тях бе темата, която коментира Йордан Димитров, експерт от Балканския институт по труда и социалната политика. Според него въпросът за налагане на оценка за остатъчната работоспособност на хората с увреждания по-скоро е въпрос на политическа воля, която да защити подобна реформа.
Димитров подчерта, че акцентът трябва да бъде не върху това, което човек не може да прави, а върху това, което може. Трябва да се обърне внимание върху тези хора с увреждания, които никога не са стъпвали на пазара на труда и които през целия си път ще срещат трудности.
Най-важният фактор за справянето с безработицата е да се мотивират хората да се включат на пазара на труда,
затова е важно неактивните младежи до 29 г. да бъдат активирани, заяви Дочка Димкова, директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Пазарджик. По думите й тези, които са мотивирани, са завършили доброто си образование и се реализират много бързо и успешно. Както винаги ключът е към реализацията е доброто ниво на образование и квалификация, допълни Димкова.
Комуникацията между общините, неправителствения сектор
и териториалните поделения на държавната власт в социалния сектор е много важна. Това каза по време на дискусията на конференцията „Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им“ Цветелина Арапова-Чавдарова, директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Пазарджик.
По думите й с доброволната европейска рамка и директивата, която касае социално подпомагане и социалното включване, както и с новия Закон за социалните услуги, тези услуги се подобряват значително. С приемането на новата карта и година след преброяването на населението в България Арапова очаква да има много по-ясна представа и много повече яснота за общините, което са основен доставчик на социални услуги по презумпция и по закон.
Социалното предприемачество и неговата роля бе тема на изказването на Илиян Кузманов и Борислава Георгиева от фондация „Арт Ангел“. Според Кузманов в България неправителственият сектор живее с подкрепата на държавния бюджет чрез финансирането на социални услуги. По думите му ролята на държавата трябва да е на партньор, като намалява тежестта за социалните предприятия, за да се намали и цената на социалната услуга.
Той обясни, че един от ефективните начини е да има социални продукти, които се предлагат на пазара, а част от средствата от продажбата им да е за социални дейности. Борислава Георгиева от фондацията обърна внимание на това, че след приключване на финансирането социалните услуги се прекратяват и ползвателите им остават без подкрепа. Затова, според нея, трябва да се работи в посока на устойчивост.
