“Новото ръководство на Община Пазарджик тотално занемари отношението си към поддръжката на пътната мрежа и асфалтирането на улици. Като общински съветник, често бивам сигнализиран от жители, които изразяват недоволство от недостатъчната поддръжка на пътища, тротоари и редица други инфраструктурни проблеми. Нещо, което преди приемахме за даденост, сега ни се струва като лукс и постижение. За 12 месеца беше направено едно частично изкърпване на централните градски улици и то след натиск от социалните мрежи. А сега гръмко се тиражира ремонт на улици, но никой не споменава, че става въпрос за малки участъци от две улици. А и предстои зимния период, в който „кърпенето“ на улиците едва ли е най-подходящо. Знае се, че големите колебания в градусите на термометъра през деня и нощта ще окажат в някои случаи пагубно влияние върху качеството на новата настилка.
Дейностите на общинската администрация се свеждат до това да правят обещания и си преписват инвестиции на други институции. Реалните проблеми в инфраструктурата се “замитат под килима”, за сметка на разходване на средства за други дейности, например поливната система в кръговото за Пловдив, която е далеч по-малко необходимо от колкото рехабилитация на голяма част от пътната мрежа. Между другото състоянието на не само това кръгово, но и на всички разделителни ивици в града, е повече е трагично. Входно-изходните артерии, които се бяха превърнали в цветната емблема на Пазарджик бяха напълно унищожени през последната година, за да стигнем до момента, в който да се прави ПР акция за тяхното възстановяване. Възстановяване – защо? Защото някой месеци наред прояви нехайство и безстопанственост ли?
Ако погледнем състоянието на пешеходните пътеки и маркировката –там където изобщо ги има, ще видим, че нещата са повече от трагични. Тръбеше се по медии, че се купува нова машина за полагане на боя, че боята е нова, „перлена“, издържаща всякакви външни атмосферни и други влияния, а какво се случва на практика. Малко преди първия учебен ден се боядисват пешеходните пътеки пред училищата. Седмица след това няма и помен от маркировката. А имаше и места, където срокът даже бе по-къс – 2-3 дни, което си е своеобразен национален, а може и би и световен рекорд. Оправданията бяха повече от комични – гумите на колите изтърквали боята, или фирмата, отговаряща за чистотата не са миели редовно улиците. Е как да мият, като трябва някой да им плаща за това?“
В резюме, положението в сферата на инфраструктурата е трагично, защото все повече се вижда безпомощността на новото ръководство на общинската администрация да отговаря на очаквания на хората, колкото и ниските да са те в последните месеци.“
