Пазарджик Тук аз съм у дома. Така с една дума художникът Марин Маринов определя какво е за него музеят – дом. Утре в 17.30 ч., в залата за временни изложби той ще представи своята изложба „Графични инсталации”. За пръв път тя е представена в Пловдив през юли 2013 г. Публиката ще я види допълнена в Пазарджик. Това е петнадесетата самостоятелна изложба на Марин Маринов.
Творецът има изяви в областта на сценографията, живописта, приложната графика и пространственото оформление. Сега ще покаже и този свой графичен експеримент – 33 графични инсталации. В него широко са използвани знаци, символи и елементи, докосващи се както до космоса, така и до древната история и култура на България. Ярък пример за това е „Прабългарския календар”. На прабългарската история е посветена голяма част от изложбата. „Аз съм българин и много обичам историята ни. Сигурно ако не бях станал художник, днес щях да съм археолог. Използвал съм доста знаци, символи и артефакти в работите си. Опитвал съм се използваните елементи в композициите да въздействат комплексно на зрителя, но това се постига чрез емоционално-асоциативното отношение на идеи, прескочили пространства и времена. Съвременните способи за графично изразяване обогатиха реализирането на този мой авторски експеримент.”, казва Маринов.
С радост споделя, че поетът и негов приятел Иван Есенски ще открие изложбата му. „Не исках да говори художник. Предложих да му изпратя информация, но той само каза „Аз не говоря, гледайки лист!”, споделя Маринов и зачита написаното от Есенски на 6 февруари, когато видял творбите: „Тази изложба на Марин Маринов е опит, със средствата на изкуството, да се обедини разкъсното време, подложено на отчуждаване, религиозни, политически и социални инсинуации, и отново да възроди древния старобългарски духовен център, който от началото на същото това време е бил негов корен и опора”.
Творбите в изложбата са създадени от 2006 до 2013 година, но под всички годината е 2013 г., защото тогава оформих изложбата, казва Маринов. Любопитно е раждането на „Машина на времето”. „От нея започна всичко – тя ме накара да мина през времето и с други сюжети. Един ден когато бях в ателието ми позвъни телефона. Разговорът беше твърде дълъг и приятен. Навик ми е винаги да имам до себе си лист и молив. Този път се случи плик от писмо. И докато разговарях си драсках. И всъщност оригиналът на тази ми работа е на един пощенски плик. Бях го забравил и когато през 2006-2007 г. ми попадна и си казах: „Я, това е машина на времето!” Заснех го, нанесох някои корекции и от него започна изграждането на т.нар. инсталации. Знае се, че ние живеем в триизмерен свят – ширина, височина и дължина. Един предмет стои стабилно на три точки. Всичките ми работи се опират на четири точки. Аз реших да бъдат четири защото ми липсваше другото измерение – духовността. Нарекох го дълбочина.
Работата получава смисъла си когато се приеме асоциативно и емоционално”, разказва Маринов. Добавя още петте платна, направени по произведения на големи художници. „Окото” е по Леонардо. „Апокалипсис” е по Дюрер. Следващата композиция е по Пикасо. Има и две табла по Вазарели.
Заедно с Марин Маринов в залата, подреждайки инсталациите, е и синът му Никола. „Той обработи всички мои рисунки на компютъра, заедно нанесохме корекции, където исках, след това ги разпечатихме в този формат, за да бъдат еднакви. Специално направихме тези четири работи (посочва ги) в по-голям формат. Наблягам на тях като моя идея, като българщина, а и се намирам в сградата на музея. А тук аз съм у дома си.” Дълга редица изтъкнати имена и спомени от около 60 години обясняват защо музеят е като дом за Маринов. Още докато той се помещавал в Синагогата.
Само преди два дни е завършена последната работа на Маринов – „Тектоника”. „Нали виждате писците как отчитат разместването на пластовете. Кои пластове в нашия живот днес не се разместват – физически, духовни, политически. Реших да ги опиша в една работа и я кръстих „Тектоника `21”.
Изложбата ще остане експонирана в централната сграда на музея до 2 март 2016 г. и може да бъде посетена всеки делничен ден от 9 до 17 ч., събота от 10 до 17 ч. и неделя от 10 до 14 ч.
