Сръбската звезда Лепа Брена с откровено интервю пред сутрешния блок на България он еър – „България сутрин“. ПЗИНФО ви предлага цялото интервю за четене.
Мечтаете ли си тайно за нещо? Какви са Вашите желания и мечти?
Лепа Брена: Всичките ми желания и мечти са обикновени. Искам семейството ми, децата ми да се развиват нормално, искам да бъдат здрави, да имат собствени семейства, деца. Внуците за нас са нещото, което ще ни направи истински щастливи. Няма нищо друго на света, което да те направи по-щастлив от това да прегърнеш внуците си и своите деца. Когато се замисля за нещата, които напоследък се случиха като Коронавируса, когато целият свят заседна, моето желание беше всички хора да бъдат здрави. Не харесвам войни, случващото се в момента между Русия и Украйна не е никак далеч от нас и това, което се случва там ме натъжава, защото ние не можем да направим нищо, за да прекратим войната, както не можехме да прекратим пандемията. От професионална гледна точка мечтите ми са да правя нови песни, които да радват хората и да продължавам да пея.
Как се е развила балканската музика през годините до наши дни в ерата на дигиталните медии? Как се е променила музиката от началото на кариерата ви?
Лепа Брена: Музиката е като водата – тя си преправя сама пътя. Всеки период си има своята музика. Балканската музика днес заимства много от Америка чрез Интернет – пренасят се стилове като техно, рейв, хип-хоп, трап, блус, джаз. Младите хора променят музиката днес. Всеки, който използва социалните мрежи вече има своята собствена трибуна. Смятам, че е правилно всеки да има шанс. В миналото беше различно, певците трябваше да плащат на различни екипи от хора, които да ги снимат, да правят аранжименти за тях и така нататък. Днес, благодарение на Интернет, всеки има шанс да се развива. Ако можеш да пееш и създаваш музика, можеш да я споделяш в Инстаграм, Ютюб и така е честно. Всеки, който няма необходимите средства, но има талант, може да стане известен. Това ме прави щастлива. Така някой може да види, че имаш уникален талант и да ти помогне да се развиеш. Това е позитивната страна на Интернет. Съществува обаче и негативна страна. Сърцето в Инстаграм не означава, че някой те харесва. Целувката, прегръдката, подкрепата, семейството, колегите на работа – това са истинските неща в живота. Ако имам 2-3 милиона харесвания в Инстаграм, аз съм щастлива, но като професионалист. Важно е да разделяме личното от професионалното, истинското от виртуалното. В наши дни всеки е с телефон в ръка. Вече не стоим един срещу друг, за да си говорим, а просто си гледаме в телефоните. Няма как да спрем този процес. Развитието на Интернет прави хората самотни, те не знаят какво означава любов – това ме плаши. Не си говорим помежду си, не провокираме мисленето си, губи се емоционалността, губи се личния контакт. Това ме притеснява за новото поколение. По мое време, когато бях дете, аз нямах дори стационарен телефон. Когато се родих през 1960 г. технологиите тепърва почваха да се развиват – появяваха се прахосмукачките, пералните, колите, велосипедите – тогава това беше чудо. Когато завършвах училище, баща ми ми купи за подарък ролери, което беше нещо уникално тогава. Сега можеш да видиш всеки с телефон в ръка и слушалки в ушите докато върви по улицата.
Има ли някой конкретен световноизвестен изпълнител, с когото бихте желали да работите заедно по обща песен или концерт?
Лепа Брена: Знаете ли какъв е проблемът с колаборациите? Ако въпросният певец е от друга страна, а трябва да изпълняваме по телевизията заедно, става сложно. Цялото това пътуване, за да направим заедно музиката. Колаборациите изискват голямо планиране и добра организация. Когато става дума за турнета с продължителност 6 месеца или цяла година, те изискват предварителна организация с година по-рано. Просто е много сложно, иначе естествено, че бих желала да направя дуети с много добри певци – харесвам дуети, но цялата тази организация го прави сложно и изморително.
Каква музика харесвате в момента и има ли обещаващи млади балкански певци?
Лепа Брена: В моята компания „Grand Production“ за 14 години създадохме нови звезди от много талантливи деца. Много от тях са изключително успешни сега като Александър Приович, Дарко Лазич, Милица Павлович, Милица Тодорович. Целта ми за „Grand Production“ беше да дам шанс на млади хора, да им дам платформа. Точно като малко птиче в гнездото, което знаеш, че ще отлети един ден. По същият начин стоят нещата и с нашите изпълнители. Аз знам, че всички те пеят добре, но се нуждаят от подкрепа, някой да им вдъхне кураж. С времето те натрупват увереност и аудитория и така те успяват да се установят като изпълнители. Младите и талантливи певци не трябва да се самозабравят, а постоянно да провокират себе си и да се стремят да постигат още и още. Те трябва да се работят над себе си постоянно. Талантът е само 10% от живота ти, останалите 90% са усърдна работа. Понякога човек се проваля и пада – изтупваш се, избърсваш си сълзите, изправяш се и продължаваш напред – това е животът. Падала съм много пъти, печелила съм много пъти, но в моя живот всичко, което искам е да бъда щастлива и да нося радост на хората.
Какво помните от датата 24 юли 1990 г. ?
Лепа Брена: Беше невероятно време за мен, специално периода от 82-ра до 91-ва. Работих с голям екип от 30 души, снимах филми и всичко се случваше много лесно, защото тогава бях много млада, единствено момиче в групата. Тогавашният ми продуцент и мениджър беше уникален човек. За мен и „Сладки Грех“, той беше най-важният човек тогава. Винаги ми обясняваше какво ме очаква, какво ще се случи с мен, подготвяше ме. Когато ми каза, че ще пеем в България и ще имам концерт на стадион „Васил Левски“, аз му казах, че е напълно луд, защото това е чужда страна. Тогава не вярвах толкова в себе си, защото до тогава бях пяла на концерти само в Югославия. Нямаше стадион в бивша Югославия, където да не съм пяла заедно със „Сладки грех“. Бях пяла и в други държави, но никога на големи стадиони. За мен да пея на „Васил Левски“ звучеше като мисията невъзможна. Бях убедена, че ще дойдем да пеем тук, стадионът ще бъде празен и след това ще отида заедно с цялата група да вечеряме и да си почиваме. Преди концерта бях отседнала във вилата на бившия социалистически лидер Тодор Живков, за да се подготвя и да си облека роклята, която подготвихме специално. Когато видях хеликоптера на Живков бях изумена, защото беше огромен. Никога не бях летяла с нещо толкова огромно – това беше военен хеликоптер. Пилотът ми предложи коняк, но тогава аз изобщо не пиех алкохол, не пушех и му казах, че няма да пия, защото съм сигурна, че няма да има хора на концерта. Когато излетяхме панорамната гледка над София беше зашеметяваща, изключително красива. Минахме над един стадион, който беше празен. Казах на останалите: „Вижте, празен е! Ще приключим бързо и ще ходим да вечеряме!“. Оказа се, че не е този стадион и продължихме да летим. След това минахме над друг празен стадион и реших, че можем да се връщаме във вилата и да си почиваме. Тогава работех постоянно и бях радостна, че ще мога да си почивам повече. И това не беше нашият стадион. Продължавахме да летим и в един момент пилотът ме попита „Брена, виждаш ли това?“. Аз му отговорих, че виждам стадиона и че там Манчестър Юнайтед имат мач с някой софийски футболен отбор, защото беше наистина огромен стадион, какъвто дори не можеш да си представиш. Доближавахме се още повече до него и започнах да виждам сцената в средата на терена. Там беше моята банда „Сладки грех“. Изплаших се, не можех да повярвам, че това е възможно. Как можех да повярвам, че над 120 хиляди души ме очакваха на стадиона. Тогава се обърнах към пилота и го попитах: „Ще ми дадеш ли бутилката коняк, който по-рано ми предложи? Наистина трябва да пийна.“ За първи път в живота си се появих с огромен хеликоптер на концерт в друга държава, където хората дори не говорят моя език. Разбират ли изобщо текстовете на моите песни?! Как е възможно стадионът да е толкова пълен?! Пилотът ми обясни, че ще държи на хеликоптера на 10 сантиметра от сцената, аз ще сляза и шоуто ще започне. В този период аз вече се бях изморила от Лепа Брена. Работех твърде много повече от 8 години и си мислех, че няма какво повече да ми се случи. Мислех си, че вече няма какво да ме развълнува. Аз съм певица, пея всеки ден и с времето това става отегчително и изморява. Когато се изправих на сцената, когато почувствах тази енергия, чак ми иде да се разплача сега! Иска ми се да изразя тази емоция. Това усещане е мечта за всеки един певец. Събух си обувките, захвърлих ги и започнах да тичам, направих пълен кръг на стадиона. Бях толкова щастлива и енергична. Чувствах се, така сякаш това е най-щастливият момент в живота ми. Искаше ми се да прегърна всеки един от публиката. Това беше най-невероятният концерт, който някога съм имала. Този концерт промени живота ми. Ходих при Ванга. Страхувах се какво ли ще ми каже. Не бях сигурна дали искам да знам бъдещето си. Споделих й, че ми се иска да спра да пея, изморена съм, не ми се пътува, не искам да виждам никой от групата известно време, иска ми се да си почина и да стабилизирам своето физическо и психическо състояние. Популярни изпълнители като Майкъл Джексън, Принс, Елвис Пресли, Уитни Хюстън са били под голямо напрежение да бъдат суперзвезди, да бъдат винаги във форма, но това не е нормално. Трябва да имаш своя личен живот, своите интимни отношения, любов, семейство, приятели, трябва да можеш спокойно да отидеш в парка, в магазина. Това винаги е било цел в живота ми, защото баланса между личен живот и професионалните ангажименти ме прави нормален човек. Обичам да правя обикновени неща – понякога готвя, понякога оправям дрехите си, обичам да чета, да се разхождам, да правя йога, да плувам. Често не ми харесва да бъда известна и ми се иска да бъда обикновен човек. Този баланс, за който говоря е най-важното нещо в живота на всеки човек. Ванга беше уникална, ако можех сега щях да я прегърна, защото всяко нещо, което тя ми каза впоследствие се сбъдна. Съжалявам, че тогава не можах да вникна в думите й, и да я разбера. Тогава тя ми каза: „Брена, няма да си почиваш и следващата година ще дойдеш от небето.“ Тогава ми се струваше невъзможно. Каза ми, че ще имам голяма къща, където ще живеят много музиканти и всички те ще работят за мен. А тогава нямах търпение да дойде празник и да си почина от колегите от групата. Каза ми и много лични неща. Тогава не исках да се женя, не ме интересуваше особено, защото исках да намеря правилния човек. Ванга ми каза, че ще се оженя, ще имам деца. Мислех си, че когато се прибера ще забравя всичко, което ми е казала, но едно по едно предсказанията й започнаха да се сбъдват. Най-голямата истина, която тя ми каза беше, че ще пея цял живот. С годините остарявам и осъзнавам как пеенето е моята карма. Знам, че живея, за да правя хората щастливи. Когато видях радостта в очите на хората на стадион „Васил Левски“ се чувствах най-щастливият човек на света. Много журналисти ме питат как мога да пея една песен 42 години и винаги да съм щастлива докато я изпълнявам. Аз съм щастлива заради радостта на хората. Тяхната енергия се отразява в мен. Това е смисълът на моята кариера.
Предсказанието на Ванга, че ще дойдете от небето ли беше причината да изберете да пристигнете на концерта си с хеликоптера на Тодор Живков?
Лепа Брена: Когато Ванга ми каза, че ще дойда от небето, си мислех, че ще дойда с малък хеликоптер и ще ме пуснат с въже. Когато мениджърът ми обясни, че ще се появя с хеликоптер си представях малък хеликоптер. Бях виждала хеликоптери като този само по телевизията. Всички президенти и премиери на големи страни по света пътуваха с такива, но не съм очаквала, че пилота ще ме остави да скоча на 10 сантиметра от такъв хеликоптер. Струваше ми се като шега, нещо невъзможно. Мисля, че щом Бог е решил да те дари с талант, ти трябва да го използваш за добри цели и да уважаваш благословията, с която си надарен. От малка знам, че съм талантлива, че съм естествена. Не искам да се правя на суперзвезда. Аз знам, че съм суперзвезда и не ми е нужно да се преструвам.
Какви бяха вашите впечатления от българската публика тогава и променили ли са се те сега?
Лепа Брена: Аз усетих енергията на града. Не мога да я опиша с думи, но когато дойдох за първи път в София и съответно в България, почувствах прилив от хубава енергия в тялото си. Тази енергия ме успокояваше и ме правеше щастлива, чувствах се развълнувана. Българите са много емоционални хора. Ако те харесват, те ще ти го покажат. Много са честни, което ми допада, защото и аз съм такава. Хората от шоубизнеса – актьори, певци, музиканти – ние сме една идея по-чувствителни от другите хора. Просто усещаме по друг начин нещата. Народите на Балканите доста си приличаме. Например в бивша Югославия имам чувството, че хората бяха по-отворени. Не знам дали това се дължи на миналото и политиката на Тито да бъдем между Изтока и Запада. Хората тогава бяха свободни. Българите имат голямо сърце. Това са хора, които обичат да танцуват, да пеят. Радвам се, че българската публика харесва толкова певци от бивша Югославия. Българите харесват нашата музика и ритми.
Как се промени Вашата кариера от концерта на националния стадион „Васил Левски“ до сега, от разпадането на Югославия до наши дни?
Лепа Брена: От тогава много неща се промениха, защото мисля, че съм единствената певица, която е напълвала този стадион. По онова време ситуацията в моята страна се променяше. Югославия беше във война от 1991 до 1995 г. и постепенно държавата се разпадаше на нови малки държави. За мен като певица, Югославия ми принадлежеше. Харесвах Югославия, защото в политическо и икономическо отношение държавата беше като Европейския съюз преди той дори да съществува. Имахме един президент, лесно обменяхме пари, можехме да пътуваме и да плащаме лесно навсякъде по света. Хората пътуваха между държавите с малка лична карта. Когато Югославия беше унищожена, разделена икономически и политически, в Европа вече се беше появил Европейският съюз, който се основаваше на същата идея като тази на Тито. Бях много тъжна, че страната ми е разрушена. И защо? За нищо. Но това е тъжна история за такова интервю. Не ми се иска да говоря повече за политика.
Има ли песен, която описа кариерата Ви? Може да бъде Ваша песен, а може и да е чужда?
Лепа Брена: Мисля, че мога да опиша себе си с три песни. „Ja nemam drugi dom“ („Я немам други дом“), „Nezna zena“ („Нежна жена“) и „Hajde da se volimo“ („Хайде да се волимо“). Това са три песни, които обясняват коя е Лепа Брена. Когато войната започна, идеята й беше да унищожи личността на хората в страната. Мислех си, че това е краят на моята кариера завинаги. Омъжих се, роди се първият ми син Стефан. Съпругът ми Слободан Живойнович, той беше известен тенисист. Моето семейство се превърна в най-важното нещо за мен. То е нещо, което дотогава не бях имала и изведнъж нещата се промениха – имах подкрепящ и обичащ съпруг, имах дете. Раждането на сина ми напълно ме промени. Детето ме направи завършен човек. То беше последната частица, която ми трябваше, за да бъда цялостна личност. Семейството ми помагаше да преживявам по-леко факта, че държавата ми беше разрушена. Не знаех какво предстои в бъдеще. Не си мислех за нещата, които Ванга ми беше казала. През 1998 г. обаче нещата започнаха да се случват така както тя ми предсказа. Построихме си голяма къща, създадохме Grand Production и си казах: „Ако не мога сама да си помогна и ако съм постигнала всичко, което е възможно в кариерата си, е време да създам своя музикална компания и да дам шанс на нови таланти.“ Бях много радостна, защото опитахме да привлечем в компанията хора от цялата страна и да не ги делим на база религия или каквото и да било друго. По онова време хората от разединена Югославия се деляха заради своята националност или религия. Но песните нямат паспорт, религия. Те се разпространяват навсякъде и ние не можем да ги спрем на границата, нали така? Не можем да възпрем хубавите емоции. Всеки, който носи в себе си позитивна енергия е харесван от хората. Започнах да пея отново, направих нов албум и нещата започнаха да се движат по старому. Единствената разлика беше, че имах 3 деца – Филип, Стефан и Виктор – и съпруг, с голям потенциал, който винаги ме подкрепяше и ми помагаше, когато създавах компанията, въпреки че паралелно работеше и по своите бизнеси. Започнах отново и с концертите и кариерата ми продължи.
Какъв тип музика искате да създавате сега? Какво Ви вдъхновява в момента?
Лепа Брена: Искам да създавам музика, която носи хубава енергия. Пея от 42 години и осъзнах, че е много важно за новото поколение да усещат заряда на песента. Младите обичат да се забавляват, не ги интересува политика или икономика и затова в музиката не трябва да ги има. Шоубизнесът трябва да бъде шоубизнес, отделно от политика и икономика. Нашата работа е да създаваме емоции у хората – може да бъде плач, може да бъде смях и забава. Чрез нашето творчество хората могат да изразят натрупаните в тях чувства. Подготвям една песен, която ще излезе през зимата, но още отсега знам, че ще бъде добра и успешна. Имам добро предчувствие. Ще се постарая да я издам през декември.
Ще ни издадете ли малко повече за песента?
Лепа Брена: Не, искам да бъде тайна. Иска ми се да направим хубав клип, добър аранжимент. И нали знаете, в крайна сметка трябва аудиторията да бъде изненадана. Ако разкажа нещо за песента, ще отнема от нея момента на изненада.
Тежка ли е короната на кралицата на турбо фолка за Лепа Брена?
Лепа Брена: Естествено! Знаете ли, мисля че хората, създали понятието „турбофолк“ не могат да обяснят по нормален начин музиката, която аз изпълнявам. Българи, сърби, гърци – всички ние сме балканци. В нашата музика ние смесваме много енергия, различни ритми. Това, което аз и моите композитори правим е да смесваме поп и фолк. Тази комбинация е като едно добро питие – като водка с портокалов сок, джин с тоник или като вино от различни сортове грозде. В началото на кариерата ми когато направих песента „Cacak„ („Чачак„), тя беше фолк песен с диско ритъм. Правила съм и много класически поп песни „Маче мое“, „Perice moja merice„ („Перице, моя мерице„), „Udji Slobodno„ („Уджи Слободно„). Когато видя някой да критикува моето творчество, но не го разбира, когато някой каже „Брена е фолк певица“ – не! Брена е фолк, поп, диско фолк и поп-фолк певица, защото ние балканците знаем как да смесваме всички тези ритми заедно. Ако смятаме, че короната на турбо фолка и Лепа Брена са като добро питие – аз съм много щастлива, защото съм постигнала най-големия успех сред балканците с балканска музика. Каквото и да правиш, свързано с шоубизнеса, то трябва да е добра комбинация, която да допада на балканците. Това е причината аз да не искам да опитвам да пробия в Америка или другаде. Аз съм много успешна тук, имам хубаво семейство, трябва да поддържам баланс, защото е много сложно когато си успешен и винаги някой аспект от живота е на заден план. Не трябва обаче да позволяваш семейството ти да страда заради теб. Аз мога да бъда суперзвезда на сцената, но вкъщи, аз съм обикновена майка, съпруга, сестра, приятелка и нищо повече. Това ме прави кралица. Успявам да балансирам между професионалния и личния си живот и двата да функционират съвместно едновременно. Така съм щастлива и в двата аспекта.
