Конституционният съд допусна за разглеждане искането на Административен съд Пазарджик за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на §1, т. 14 в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс(обн. ДВ, бр. 19 от 05.03.2014 г.; посл. изм. ДВ, бр. 104 от 15.12.2023 г.; ДР на ИК).
По него са поискане становища на заинтересовани лица и правни мнения, които са публикувани тук.
От тях се вижда, че ЦИК не приема искането.
А в становище по определението конституционният съдия Атанас Семов пише: Намирам, че разглежданото искане по въпросите на конституционното дело изпълнява посочените изисквания само частично и изцяло формално и поради това беше необходимо Конституционният съд да вземе отношение, макар и с цел окуражаване на съдилищата да упражняват правото по чл. 150, ал. 2 от Основния закон да не обяви недопустимост на искането.
Съюза на юристите и Асоциация прозрачност без граници обаче считат, че трябва да се приемат правните изводи на Административния съд в Пазарджик.
Висшият адвокатски съвет предлага на Конституционния съд да установи противоконституционността на § 1, т. 14 в частта „с изключение на тези по чл. 437, ал. 1, т. 7″ на основание чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията, като се позове на съображения, различни от изложените в сезиращото искане на VIII състав на Административния съд – Пазарджик.
Друг конституционалист – Емилия Друмева пише в заключение: На ход е законодателят да премисли въобще присъствието в Изборния Кодекс на въпросното квадратче „Не подкрепям никого“, представляващо позитивноправно (укоримо според мене) насърчаване на избирателите към диструктивно поведение спрямо изборите, които са инструмент на демокрацията.
Припомняме, че след като реши да касира изборите за Общински съвет Пазарджик, Административен съд – Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ поради противоречието ѝ с принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал.2 от Конституцията) и на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията).
Искането е свързано с административно дело № 402 от 2024 г. на Административен съд – Пазарджик. В процеса на разглеждането му съдът е установил несъответствие на разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ с разпоредбата/ите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията, която/които гарантират принципите на правовата държава, на равенство на гражданите пред закона и произвеждане на избори въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Административното дело е образувано по жалби на Антон Николов в качеството на кандидат за общински съветник от ПП „Движение за права и свободи“, ПП „Има такъв народ“, Бойка Маринска и Стоян Траянов – и двамата кандидати за общински съветници от МК „Земеделски народен съюз“ (ПП „Земеделски народен съюз“, ПП „Движение България на гражданите“) против решение № 313-МИ / 30.10.2023г. на ОИК – Пазарджик, изменено с решение № 367-МИ/04.11.2023 г. на ОИК – Пазарджик. Делото е свързано с начина на разпределение на мандатите в Общински съвет – Пазарджик.
В конкретния случай Административен съд – Пазарджик е установил, че ОИК–Пазарджик е определила общинска избирателна квота от 721 гласа съобразно нормата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, според която „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7 /гласовете „Не подкрепям никого“/, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет. Когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. ОИК-Пазарджик е установила 29 533 действителни гласа, получени за партии, коалиции и местни коалиции, които е разделила на общия брой мандати за общински съветници – 41 и е получила числото 720.317. Съобразно Методиката е определила общинската избирателна квота на най-близкото по-голямо цяло число, а именно 721.
От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че в част от протоколите на СИК, предмет на проверка от вещите лица, като действителни са записани общо 67 гласа повече, отколкото са преброили вещите лица, съответно в друга част от протоколите на СИК са записани 65 действителни гласа по-малко, отколкото са преброили вещите лица. Или от общия брой действителни гласове, отразени в протокола на ОИК – 29 533, следва да се извадят 67 гласа и да се добавят 65 гласа, т.е. този общ брой да бъде намален с 2 гласа (67 – 65). Към тях следва да се прибавят 63 действителни гласа, които в протоколите на СИК са отразени като недействителни (в някои протоколи са отразени като недействителни 81 гласа по-малко, същевременно в други протоколи са отразени като недействителни 144 гласа повече, отколкото са установили вещите лица и разликата между тях е именно 63 гласа). Така след като към по-горе установения общ брой действителни гласове – 29 531 – се добавят още 63 гласа, то броят на действителните гласове, дадени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, възлиза на 29 594.
Съобразно данните от заключенията на вещите лица и по-точно констатираните от тях разлики в броя на действителните и недействителните гласове – както са преброени от тях и от друга страна както са описаните в протоколите на секционните избирателни комисии -, то ако бъде приложен § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс – с изключване на гласовете „Не подкрепям никого“ – общинската избирателна квота би била 722 гласа. Разлика от 1 глас в общинската избирателна квота не би могла да повлияе върху разпределението на мандатите. Ако обаче разпоредбата на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс остане неприложена в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“, поради противоречието ѝ с разпоредбите на чл.4, чл.6 и чл.10 от Конституцията (каквото е убеждението на настоящия съдебен състав), то общинската избирателна квота би била 751 гласа. Тогава към 29 594 действителни гласа, получени за кандидатските листи на партиите, коалициите и местните коалиции, следва да бъдат добавени 1 168 гласа „Не подкрепям никого“, като разделяйки този сбор от 30 762 на броя мандати за общински съветници – 41 – се получава числото 750.292, което съобразно Методиката определя общинската избирателна квота на 751 – най-близкото по-голямо цяло число.
Съдията – докладчик приема, че в конкретния случай разликата от 30 гласа в общинската избирателна квота ще повлияе съществено върху разпределението на мандатите.
Съдия Златева приема, че с оспорената разпоредба в посочената част, законодателят не е изпълнил конституционното си задължение последователно и трайно, адекватно на принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията) да създаде стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която да гарантира упражняването на избирателните права на всеки гражданин.
