Пазарджик
Вчера изпратихме във вечния му път Д-р ТОДОР ТОТЕВ – ТОТО – инфекционист от МБАЛ „Пазарджик“. Прекрасен колега, човек и приятел! Бог да го прости! Да почива в мир! Светла му памет! Съболезнования и кураж на семейството и близките му!
…Отиде си, ненавършил и 50. Ужасно нелепо. Млад човек си отиде от преумора! Защото, за да си докара прилични доходи, беше принуден да работи на още 3 допълнителни места – в СО и в Неотложните помощи на 2 от частните болници в града ни /както и повечето от колегите ни/! Сега семейството му остава без доходите, а най-вече без него – съпруга, дъщеря му – тазгодишна абитуриентка остава без баща си в тази трудна възраст.
Един колега, „спасил се“ в една от частните болници в града ни, каза: „Вашата болница взе поредната си жертва“. Прав е – за огромно съжаление – в последните 5 години 5-има млади колеги си заминаха внезапно след дежурство, вследствие претоварване от напрегнатата /и допълнителна!!!/ работа – един от тях, на 39 -год. възраст на самото нощно дежурство в ОАРИЛ! /И Тото е бил на нощно деж. в
Неотложна помощ на една от частните ни болници; още на дежурството му е станало лошо и едвам го е изкарал; след това помолил да му дадат линейка да го извози до нашата болница, а те му отказали!!! – пуснали го да си ходи сам и той спрял една от нашите линейки по улиците/.
Преди това, в последните 50 години в нашата болница са ми известни само 3 случая на смърт на колеги, преди пенсиониране – и то във връзка със заразяване при изпълнение на професионалните им задължения, но не и преумора!
Права е една колежка, като каза на сутрешния рапорт, че главният ни лекар трябва да се замисли и да увеличи заплатите на лекарите, за да не са принудени да работят допълнително, свързано с пренапрежение, при което – ето какво се получава!
Защото, освен пациенти, ние имаме и семейства и деца, възрастни родители, които се нуждаят не само от парите ни, а най-вече от нашето присъствие. Освен работата, трябва да ни остава и време, което да отделяме на семейството и домакинството си; време за почивка и възстановяване.
Особено за нас – работещите в болниците, на график с по 5 до 8 нощни деж. на месец и с по 1, макс. 2 свободни уикенда / месечно /а понякога и без!/. Не са разрешени слети дежурства Д+Н = 24 часови, но прибягването от едно място на друго, Н след Дн., понякога и след това Д – 24-36 часа на различни места, свързано с транспорт, запознаване с нова обстановка – това никой не го отчита!
Крайно време е министърът ни да се замисли за уреждането на прилични заплати в болничната помощ – и то приоритетно в Държавните болници. Недопустимо е лекар със специалност и над 20 год. трудов стаж за квалифицираната си, високоотговорна и напрегната работа да взима възнаграждение, по-малко от 2 минимални работни заплати!!! СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ?
Д-р Петя Караджова, МБАЛ „Пазарджик“/ Medical News
