Този ден се чества на тази дата, въпреки че фактическата дата на смърт на Христо Ботев е 1 юни 1876 г. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на този ден точно в 12:00 ч. от 1948 г. насам, се отдава почит към паметта на героите с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на 2 минути.
В Пазарджик поклонението пред героите бе пред паметника на поета-революционер. Рецитал по повод 147 години от неговата гибел бяха подготвили ученици от училището в областния град, което носи името на Ботев.
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.
Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.
