Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.
За първи път Денят на народните будителите честван в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициатива на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III, този ден е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празникът е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то НС на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели ок. IV век.
Честват се и на 1 юли.
Култът към тях бил силно развит в земите на Източната Римска империя. Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат „светите врачове“ или „врачи“ (наименование за гадатели и лечители).
Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници – безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. В деня на братята лечители се спазват някои забрани – жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор – аязмо.
Отбелязва се в Деня на народните будители, с решение на Съюза на българските журналисти. В деня на празника се връчват наградите на Съюза на българските журналисти. Отбеляза се с решение на 6-ия конгрес на Съюза на българските журналисти (1981). На този ден през 1891 г. излиза бр. 1 на в. „Работник“.
