Старата любов ръжда не хваща. Тази поговорка е валидна не само за нежните чувства, а и във всяка сфера на живота. Това е валидно и за Иван Цоклинов от Белово – завършил спортното училище Пазарджик (в последната му година като такова) с волейбол. Тренирал в „Хебър“ Пазарджик, част от отбора е бил и на „Родопа“ Смолян. Волейболът е част от пътя му на състезател до 2008 г.
Опитал да се занимава с друго, опитал и в странство, но волейболът продължава да го тегли. Докато го притеглил отново. Този път в ролята на треньор. В родното му Белово, където за волейбол не се е чувало отдавна.
– Г-н Цоклинов, взели сте присърце едно занятие, в което започвате от нулата – Волейболен клуб „Марица“ Белово. Разкажете повече. Откога не е имало волейбол в Белово?
– Близо 20 години.
– Защо? Деца ли нямаше?
– Докато играех в Пазарджик все още имаше занимания, но постепенно всичко спря, залата се рушеше и дълги години не можеше да се ползва. Сега Общината направи спортни площадки, оправи се и залата, в която всичко е ново и приятно за децата. Кметът искаше да направим волейболен отбор, секретарят на клуба искаше, аз също исках. За няколко години се бях откъснал от волейбола, но тази идея, дошла не само от него, я приех присърце. И тръпката се върна. Като знам откъде започнахме. Децата не можеха да държат топката – изпускаха я, все едно ги плашеше.
– А как започнахте?
– От нищото. Децата ги събрах от училището в Белово. Една група ІІ-ІІІ и ІV клас и друга от V-VІ клас – около 40 деца. Не са малко и бях приятно изненадан – не очаквах, че ще успея да събера толкова. Започнахме тренировки на 10 октомври 2016 г. За името на клуба не сме мислили – носим името, което е носил и преди волейболният отбор на града – „Марица“ Белово. Децата започнаха от нулата – трябваше да се учим дори как се държи топката. По малко, по малко, започнаха да усвояват нещата, интересно им е, харесва им. Сформирах и в двете групи отбори момичета и момчета.
– Направиха ли вече дебют в официален мач?
– С момчетата направих турнир за 3 март. Дойдоха от „Ботев“ Ихтиман мои приятели и „Хебър“ Пазарджик, които ми помагат и поддържаме добри отношения. Отборът има първата си победа срещу „Ботев“ Ихтиман. Като за пет месеца работа, добро представяне. Имаше грамоти, купи, радост. Смятам, до есента всеки месец да играем контроли в Пазарджик, децата трябва да свикват да играят не само у дома, а и в по-големи зали и пред повече хора. За 1 май по същия начин ще направим и турнир за момичетата. Искам да се види, че и с момичетата се работи по същия начин. След това, също през месец май, с ІІ-ІІІ-ІV клас, и с двата отбора, ще участваме в областно състезание в Брацигово. Там и конкуренцията ще бъде по-голяма. Преди десетина дни пък имаше състезание между училищата в Пазарджик. Момичетата играха с Пещера и Стрелча. Загубиха от Пещера, но бяха стъписани в началото. Срещу Стрелча победиха. Момчетата също играха добре, но след състезанието споделиха, че в чужда зала не им е комфортно. Казах им, че трябва да свикват, нищо че нещата са по-официални, а хората са повече. Целта е през септември да участваме в Скаут лигата и общински първенства. Трябва само да регистрирам децата във федерацията. Искам да се види, че има желание и че се работи.
– Харесван спорт ли е волейболът в Белово?
– Според мен, да. На турнира за 3 март, колкото и малко публика да се побира, залата се напълни, а по-възрастни зрители, които помнят волейболния отбор „Марица“ Белово идваха да ме поздравяват и да споделят радостта си, че са доживели отново да го видят. Хората докато не са влезли в залата и не са видели с очите си не са повярвали. И това ме амбицира още повече.
– Как успявате да се справите? Нещата не са само до покрив и съблекалня.
– Едни приятели от Англия помогнаха малко, приятели от Белово също. Та една олекотена топка за деца е 50 лева. Малки са, не можеш направо да им подадеш топка, с каквато играят големите. Не може и с една или две топки. За децата, особено в началото, идването в залата е игра. Не върви да ги караш да чакат докато се освободи играчката, в случая топката. В началото детето тича за топка. Трябва да задържиш интереса му. Дали съм успял показателно е това, че в началото в паузите се хващаха за телефоните. Сега телефоните седят в съблекалнята при дрехите и на никое дете не му липсват.
– Само работата с деца ли е сред целите?
– От 1 април, с по-една тренировка седмично, ще започнем да работим и за мъжки отбор. В аматьорската лига ще започнем, както и много други. Още е много рано да мислим за голям волейбол, но вече сме се събрали 10-12 човека. През септември-октомври ще започнем и състезания.
