Култура

ХГ“Станислав Доспевски“ ще покаже творби на Иван Милев и Иван Пенков

Написано от Величка Ачева

На 13 септември (четвъртък) от 18.00 часа в Художествена галерия „Станислав Доспевски” ще бъде открита изложба с творби на двама емблематични български художници: Иван Пенков (1897 – 1957) и Иван Милев (1897 – 1927).

В изложбата са включени 39 творби от фондовете на Художествена галерия – Стара Загора и Художествена галерия – Казанлък. Преобладават творбите на Иван Пенков

ИВАН МИЛЕВ

/1897 – 1927/

Свикнали сме да наричаме Иван Милев „най-българският художник”.  За това си има обяснение. Българинът няма нужда от специални познания, за да усети картините на Иван Милев. В тях ясно личи българското творческо начало. Българският колоритен бит и богат дух. И това е, което ги прави да бъдат достъпни, преживени, в пространството им  да се влиза директно, както и образите да влизат в душата на истинския българин като в родна къща.

Това не означава, че са лесни за възприемане. Една Иван-Милева картина винаги смайва, разтърсва, изумява. Излезлите изпод четката му черги, песни, ритуали, скърби  са с вид на безразсъдни жертвоприношения. А да си свидетел на нечие принасяне в жертва на душа и на цял един живот, те прави въвлечен.  Същинската вековно страдална българска душа се разпознава във всяка една негова картина.

Виждаме го как е разхождал четката си из векове, епохи, легенди, подземни царства и небесни селения. Стремил се е да преобразява всичко край себе си, за да е то в хармония с красотата на вътрешния му свят. Сътворявал декори за театър само от картони и евтини сатени, като ги  превръщал  в непрекъсната феерия  или в отрупан във великолепие приказен замък. Също като изоставената къща в Борущица  в лятото на 1924 г., когато отива да летува в известната с подходящия си климат за гръдоболни гара. /Знаем тази история. / По липса на квартири наема на хълма над селото малка недовършена кирпичена стаичка без врата и след няколко дни кани собственика й да го посети. "На вратата беше провесена черга, повдигнах я леко, влязох и ахнах, разказва после той. Пред мен се откри нещо невиждано, феерично и приказно! Таванът, през който по-рано се виждаха гредите и керемидите, сега представляваше един тъмносин небосвод, обсипан със звезди от златен варак, на който блестяха Зорницата и полумесецът. Облаци, колесници, хвърчащи коне, фантастични планини със сини, жълти, кафяви багри. По стените нарисувани коли с ритли, волове, жътвари, овчари, овце. Камината – превърната в двери, в дъното й – Разпятието Христово. От двете й страни нарисувани мадони и паж с жезъл. По издадената й част като гирлянди висяха прилепи, а между тях кукумявки със свити елипсовидни очи, прорязани с ивици златен варак. На веригата в камината висеше малко бакърено котле. Не смеех да помръдна, като гледах тази вълшебна картинна галерия!"   

И всичко това сътворено от човек, който през целия си кратък живот се е мъчил в „разкошна мизерия”, както сам нарича обстановката, в която създава красота. Необясним феномен! Страстта да създава образи при Иван Милев е била по-силна от всичко! Но – както казва Чавдар Мутафов: „ през хилядите формули за красота най-важната е необяснимата.” Нека тази вечер не се опитваме да си обясним магията на Иван-Милевото изкуство, а да благодарим на духа на художника, че сме въвлечени в приказния му свят. И най-вече за увереността, че такъв свят е възможен! 

Текстът е предоставен от Художествена галерия – Казанлък

 

ИВАН ПЕНКОВ

/1897-1957/

С неговите картини е свързана една от най-приказните страници от българското изкуство през 20-те години.Той е в основата на авангардната сценография през 20-40 те- години, а поколение от талантливи сценографи са негови ученици. Негови са витражите в Ректората на Софийския университет и мозаичните композиции в Съдебната палата. Създава десетки илюстрации. Занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление и т.н.

Иван Пенков е роден на 30 април 1897 г. в Казанлък. Син е на фотографа и книгоиздателя Георги Пенков и учителката Мария Владева. От техните артистични изяви наследява пристрастието към театралната сцена. Майка му е първата казанлъшка актриса, която си позволява да играе женски роли. Юношеските му интереси към рисуването го сближават с Иван Милев и Дечко Узунов. През 1914 г. Димитър Радойков включва негови и на Иван Милев рисунки в основата на голяма ученическа изложба, а интереса им към сцената ги води в любителския театър на града. Пътят към изкуството обаче минава през търговската гимназия в Бургас /1914/. Тук през 1916 г. урежда най-ранната си изложба, заедно с Янко Анастасов. Следва Южния фронт на Първата световна война. През 1919 година е приет в Художествената академия, където учи при именитите си съгражданини Петко Клисуров и Борис Михайлов, при Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов и др. Сред състудентите му са Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Вълчев. През 1921г. създава серия от живописни платна с изявена декоративност, сред които е и популярната по-късно творба “Паун”. През 1922 г. урежда съвместна изложба с Дечко Узунов. Между 1922 и 1924 г. Иван Пенков учи живопис в Мюнхенската академия при проф. Майерхофер. Тези две години са оставили своя отпечатък с няколко експресивни пейзажа от Нюрнберг, Регенсбург и Мюнхен. Със събраните произведения от трите предходни години през есента на 1924 г. той реди първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София. Воден от идеите за значимостта на българското художествено наследство и съвремието, от утвърждаващата се негова лична форма на стилизация и декоративна изразителност Иван Пенков създава онази поредица от платна като “На чешмата”, “Манастир”, “Задушница”, “Майка с дете”, “Богомолци”, с които се нарежда сред най-значимите фигури на движението “Родно изкуство”.

Иван Пенков навлиза в темите и образността на българското художествено наследство със сериозността на изследовател. В иконописта и  миниатюрите от средновековните ръкописи, в дърворезбените възрожденски тавани и алафранги, в писаните каручки и шарените стомни, в чипровските килими, родопските халища и калоферските шивици той търси исконните извори на българската духовност, на вечните измерения и богатство в националната стилистика. От там извиква магията, с която превръща селските майки в мадони, жътварите в светци, планините в тежки черги и композициите си в ритуали.Създадените през 30-те години “Паисий”, “Жътвар”,”Разпятие”, “Рилският манастир” и др. са част от моста, който прехвърля между минало и съвремие.

През 1937г. получава златен медал на Парижкото изложение.

Паралелно с живописта започват и изявите му в сценографията. Заедно с Иван Милев подготвят сценографии за авангардния “Театър Студия” в София, както и впечатляващото с приказно-декоративното си решение на “Принцеса Турандот”, с което дебютират в Народния театър. С новаторските си решения през 20-те години Иван Пенков е безспорно един от най-активните и талантливи театрални художници на България. От това време са емблематичните за българската сценография декори и костюми към “Опиянение” от Стринберг”, “Тебеширеният кръг” от Клабунд, “Дванайста нощ” от Шекспир, “Майстори” от Рачо Стоянов и т.н. Следват десетки театрални, оперни и балетни постановки, които остават като жалони в българската сценография – от “Волпоне” по Б.Джонсън /1930/ и балета “Зелената флайта” на Моцарт /1932/ през “Когато гръм удари” на П. Яворов /1940/ до “Езоп” от Фигейредо /1956/- последното му творение.

През 1939 г. е поканен като преподавател /от 1945г като професор/  в Художествената академия. Там той основава Катедра по сценография, от която през следващите близо две десетилетия подготвя множество от бъдещите сценографи на театрите и оперите в страната. 

От началото на 30-те години Иван Пенков изявява познанията и уменията си и в областта на мозайката /Софийската съдебна палата /1940/, Софийската аерогара/, стенописта /Бургаската търговска палата /1929/, залите на бившето Софийско застрахователно дружество “Орел”/. Особено значим е неговият принос към утвърждаване на витража в съвременното българско изкуство. И до сега, сред най-забележителните стъклописи в страната са неговите композиции с фигурите на Св.Св. Кирил и Методий”, на Св.Климент Охридски, на княз Борис и цар Симеон Велики, и т.н. в Ректората на Софийски университет “Св. Климент Охридски” /1931-1933г./; образите на  български царе Иван Асен, Иван Александър, Константин Асен в залите на Българска народна банка /1939-1940/, витражите в Министерство на правосъдието /1940/.

След 1933 г. започват изявите му в областта на пространственото художествено оформление. Първата му задача е сързана с подреждане на занаятчийската изложба на Българската кооперативна банка в Мюнхен. През 1935г. оформя Българския търговски павилион в Германия, а през 1937г. е поканен за пространственото решение на Българския павилион на Международното изложение в Париж. Негово е оформлението на българската етнографска изложба във Франкфурт на Майн, Хайделберг, Мюнхен и др. немски градове през 1941г. Между 1947 и 1955г. следва поредица от отговорни задачи по пространствено оформление, сред които са : Търговския павилион на България в Будапеща /1948/ и Прага /1951/, изложбата „Българско народно творчество” в Москва /1952/ и в Лайпциг, Дрезден, Берлин, Хали други градове на Германия /1953/

Благодарение на любовта му към старите художествени занаяти, сериозната изследователска дейност и личните му изяви в редица от тях Иван Пенков допринася за възвръщане на интереса към кованото желязо, медните съдове, килимарството, писаната керамика. Автор е на мебели, декоративни кукли, метални предмети за бита, проекти за тъкани и т.н. През 1945г. организира съвместната си с Йордан Баров изложба живопис и приложни изкуства, на която показва редица от тях.

В края на 40-те и началото на 50-те години творческата активност на Иван Пенков расте. Той е в разгара на силите си. Редом с ангажиментите си в Художествената академия, Народния и Младежкия театър, Института за изобразителни изкуства към БАН, на който е директор, той задълбочава ранните си идейнопластични търсения в живописта, връщайки се към темите за алафрангата, невястата, жътвата. Създава един удивителен по своята изразителност цикъл от шаржове на колеги, сред които тези на Илия Бешков, Илия Петров, Кирил Цонев, Асен Василев, Ненко Балкански, Любомир Далчев и др. Рисува себе си – десетки автопортрети с молив, туш и маслени бои. Голямата част от тях са подписани с годината 1957, годината в която на 28 ноември инфаркт прекъсва живота му. Той е на шестдесет години.

Името на Иван Пенков има особено място в българското изкуство през 20 век. То е синоним на българщина, талант, енергия, приказност и духовен аристократизъм.

Основната част от живописното творчество на Иван Пенков е притежание на НХГ, СГХГ, художествените галерии на Стара Загора, Казанлък

 

 

          

     

 

 

 

 

.

Коментари