България

През 2017 г. са се родили повече момчета

Написано от Величка Ачева

През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%, съобщиха от НСИ.

Броят на живородените момчета (32 787) е с 1 619 по-голям от този на живородените момичета (31 168), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 48 005 и 15 950 деца, а коефициентът на раждаемост е 9.2‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, София (столица) – 10.3‰, Стара Загора и Пловдив – по 9.6‰. В деветнадесет области раждаемостта е по- ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово и Видин – по 6.5‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 през 2016 г. е 10.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия – 13.4‰, следват Обединеното кралство и Швеция – по 11.8‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 7.8‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2017 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 517 хил., като спрямо предходната година намалява с близо 22 хил., а спрямо 2011 г. – с почти 133 хиляди. През 2017 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 251. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 1 947 през 2016 г. на 2 108 през 2017 година.

Половината (50.7%) от ражданията през 2017 г. са първи за майката, 36.5% – втори, а 12.5% – трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2017 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2016 г. – 1.54. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.0 години през 2016 г. на 27.1 години през 2017 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.0 години за област София (столица) до 23.1 години за област Сливен.

През 2017 г. са регистрирани 1 134 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая повече отколкото през 2016 година. При 1 127 от случаите са родени по две деца, а при 7 – по три.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 59.2% през 2013 година. През 2017 г. броят на извънбрачните раждания е 37 935, или 58.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.7%) е по-висок отколкото в градовете (56.7%). За 77.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (78.3%) и Враца (73.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.6%), Благоевград (44.2%) и Кърджали (35.7%).

Броят на умрелите лица през 2017 г. е 109 791, а коефициентът на обща смъртност -15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 2 211, или с 2.1%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.5‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.6‰). През 2017 г. на 1 000 жени умират 1 071 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (22.0‰) отколкото в градовете (13.2‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2016 г. е 10.0‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия и Кипър – по 6.4‰, и Люксембург – 6.8‰. Освен в България значително по- висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия – 14.6‰, и Литва – 14.3‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 22.7‰, и Монтана и Ловеч – по 21.1‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.6‰. Показателят за преждевременна смъртност през 2017 г. (20.9%) намалява спрямо предходната 2016 г. (21.8%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%. През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2016 г. – 6.5‰.

В регионален аспект през 2017 г. в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Видин – 1.7‰, и София (столица) – 2.6‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Добрич (12.9‰) и Сливен (12.6‰). Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2014 – 2016 г.) се увеличава с 0.1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.3 години, докато при жените е със 7.1 години по-висока – 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.8 години по-висока за населението в градовете (75.6 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

През 2017 г. са регистрирани 28 593 юридически брака – с 1 790 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (21 536) са сред населението в градовете.

През 2017 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.4 и 28.4 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените. За 87.1% от жените и 86.2% от мъжете, сключили граждански брак през 2017 г., той е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград и Добрич – съответно 5.2 и 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца – 2.4‰. Броят на разводите през 2017 г. е 10 411, или със 192 по-малко от регистрираните през 2016 година. От всички прекратени бракове 81.0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (63.4%), следват причините „несходство в характерите“ (26.6%) и „фактическа раздяла“ (8.3%). Разводът не е бил първи за 9.8% от жените и 10.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2017 година. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.8 години.

През 2017 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 113 471 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% – жени. По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 – 39 години (34.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години – 30.9%, и 40 – 59 години – 16.1% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град – град“ (42.3%), следва направлението „село – град“ (24.2%) и „град – село“ (21.5%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 11.9% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 9.9%, Благоевград – 7.0%, и Пловдив – 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Търговище и Разград – по 0.9 %.

През 2017 г. 31 586 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (55.1%) е на възраст 20 – 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а тези на 60 и повече навършени години – 6.9% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното кралство (16.3%) и Испания (12.2%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2017 г. 25 597 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на жените – 51.3%. Сред дошлите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група 20 – 39 години, а 27.0% са на възраст 40 – 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 16.3%. Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2017 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 45 836 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5‰1. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.0‰, а в селата – минус 13.5‰.

През 2017 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.3‰) и Сливен (-2.8‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.2‰, следвана от областите Габрово – минус 14.4‰, Кюстендил и Монтана – по минус 13.5‰. В осем области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2017 година. Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2016 г. е 0.0‰. Четиринадесет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (7.0‰), Кипър (4.7‰) и Люксембург (3.6‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Литва -минус 3.7‰, Латвия и Хърватия – по минус 3.4‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 5 989 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.8‰1. През 2017 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (5.7‰), София (столица) (2.7‰), Пловдив (2.5‰), Варна (2.4‰), Бургас (1.6‰) и Перник (1.4‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-10.3‰), Ямбол (-6.4‰) и Враца (-6.2‰).

Коментари