Вашите сигнали

Кога правилата изместиха човечността

Написано от Елена Станоева

Пазарджик Винаги съм казвала, че между израсъл на село човек и селяндур има разлика и един такъв днес ярко ми показа, че това не е просто израз. Става дума за популярната верига магазини Лидл.

 

Магазин в Пазарджик, който иначе много харесвам и в който влизам винаги, когато съм наблизо. Верига, с която и служебните ни отношения са на много добро ниво. В обекта тук – разнообразие, учтив и отзивчив персонал. Но, за съжаление, не целият (персонал). Срещата ми с днешния може да съсипе не само празничен ден, но и цяла седмица (поне). Става дума за охраната. Не взех количка отвън, а от тези които са в обекта.

Тръгнах към багажника на автомобила теглейки я, когато ми беше изкрещяно „НЕ!“ и човекът с фирмена риза и обноски на овчар започна да ми сочи входната врата и надписа на нея, че тези колички не може да се изнасят с жест като за неграмотни. Логично е надписът за тях да е при тях, иначе час трябва да четеш отвън преди да влезеш. Още по-логично е да не ти се изкрещява – бях готова да се извиня и да я върна, все пак още бях до вратата. Но господинът предпочете да е груб и гръмогласен, при което съвсем импулсивно казах, че заради такива като него рядко ходя в магазина. Той пък явно е назначен, за да пъди клиенти защото отговори, че е по-добре изобщо да не ходя.

Май беше от тези, които по дрехите посрещат, а здравословното ми състояние не предполага особено старание в тази посока. Е, няма да ходя. И без това ми е далече и има по-близки хипермаркети. Пък и кой има желание да ходи на място, където манталитетът на тази категория персонал е на такова ниво!

Това е охраната в Лидл на празничния 6 септември преди обяд!

Елена Станоева

Коментари