България Институции Общество

Евродепутатът Андрей Новаков: Повечето хора са за това да отпадне смяната на часа

Андрей Новаков
Написано от Величка Ачева

– Г-н Новаков, в четвъртък приключи анкетата, инициирана от Европейската комисия във връзка с лятното часово време. Оказа се, че е предизвикала огромен интерес и дори на моменти сайтът е блокирал. Очаквано ли е за вас?

– Очевидно темата е важна за хората, щом по средата на лятото в анкетата са гласували 4,6 млн. души, които са изразили мнение за и против промяната на часовото време. Това показва, че ЕС трябва да вземе отношение по въпроса, без значение в каква посока. Явно хората очакват такова нещо. Много от мненията, които чух от граждани от различни сфери, на учени, на представители на бизнеса, са в посока на това местенето на стрелките да отпадне. Без значение дали ще се запази лятното или зимното часово време. Поне с такова впечатление оставам и от разговорите си с различни хора. Това, което на мен ми липсва, е аргументирано с научни доводи мащабно изследване по темата. Досега има само откъслечни, непълни изявления на различни учени, базирани на собствените им възгледи. Според мен това не може да бъде достатъчно, за да се вземе решение. Въпросът има много страни. От едната – е бизнесът, според който ако местенето на стрелките отпадне, ще се увеличат разходите ни за осветление и отопление. Еколози пък смятат, че това ще увеличи отделянето на въглеродни емисии, за да се осигури повече електричество. В същото време има хора, които твърдят, че се чувстват зле, когато се връща времето назад. Лекари също потвърждават, че в периода на смяна все повече хора се чувстват дискомфортно. Затова трябва да се намери някакво балансирано решение и смятам, че до края на мандата трябва да имаме ясна и категорична позиция.

– На този етап все пак може ли да се направят някакви изводи от тази анкета? Доколкото знам, отговорите ще бъдат анализирани от комисията през следващите седмици.

– Точно така. Предполагам, че повечето хора са за това да отпадне смяната на часа, поне спрямо това, което виждам. Оказва се, че болшинството е на това мнение. Но нека не бързаме все пак и да изчакаме официалните данни. Все пак анкетата е изключително представителна извадка. Става дума за около 5 млн. души, които доброволно са взели участие в нея.

– Можем ли тогава да кажем, че нагласите в ЕС са за отпадане на местенето на стрелките?

– Щом позицията на Европейския парламент беше да делегира мандат на Комисията да преразгледа мерките по отношение на промяната на часа, явно има очакване за промяна.

– Въпросът е обаче кое време ще остане?

– Именно. И след като има толкова много субективни фактори, е трудно да се каже. Щом има хора, които заявяват, че се чувстват зле, това не може да бъде неглижирано. Истината е, че все повече хора изразяват такова мнение. Лично аз никога не съм изпитвал дискомфорт от това, че в събота срещу неделя в 3 часа през нощта се сменят стрелките. Но всеки организъм реагира различно на това. В същото време не може да не се отчитат и притесненията на бизнеса, още повече, че за тях това има огромно значение. Особено ако служителите им ще трябва да работят един час повече по тъмно. Това ще увеличи разходите за ток.

– Но как ще се постигне консенсус между южните и скандинавските страни?

– Именно затова е важно кое часово време ще остане. Признавам, че не очаквах да има чак такъв дебат, не мислех, че това е някакъв наболял проблем. Но мисля, че до април-май следващата година, ако нямаме финално решение, то поне трябва да изградим ясна позиция по въпроса, за да може хората да се адаптират. Но до тогава колкото повече научни и аргументирани изследвания има, толкова по-добре.

– Тоест за по-малко от година трябва да има решение по този въпрос?

– Така мисля. Най-малкото поне вече има позиция на парламента. Тази анкета идва много на време за Европейската комисия, още през есента ще бъдат обявени резултатите. Всъщност този въпрос е един от малкото, в който толкова активно участват хората и предизвиква такъв интерес. Затова смятам, че ще има реакции в кратки срокове. А и последната година се оказа доста продуктивна за всички европейски институции.

– Вие сте се запознавали с проучванията на различни учени. Разделени ли са по темата или по-скоро обединени?

– Искам да видя всеобхватно проучване – за различни часови зони, нации, етноси. Не бива да взимаме повод от откъслечни изследвания. Но по-скоро от материалите, които съм видял, става ясно, че позициите са в посока на отпадане на местенето на стрелките. Най-аргументирани изглеждат те, защото в много страни се отчита ръст на оплаквания на пациенти в периода, в който се сменя времето. Изглежда това надделява.

– Готова ли е интернет платформата, която подготвяхте във връзка с инициативата да преборим обезлюдяването на селата у нас?

– Формално сме готови, тя работи. Но не сме я пуснали, защото събираме колкото е възможно повече профили на села. Пускаме последни тестове на различните езици. Може би 50-60 са вече включените села. Дори кметове вече звънят и искат да участват. Всеки активен човек може да го направи. Единственото условие е снимките, които се качват, да са авторски.

– Какво точно искат кметовете – просто да се популяризира населеното им място ли?

– Да, много от тях споделят, че мястото им има скрит потенциал. Това е единственият им шанс да изплуват. Не очаквам веднага едно такова село да стане топдестинация, но ако го посетят по 2000 туристи на сезон, да речем, това би оказало влияние върху крехката икономика там. Лично аз се убедих в това през лятото. В едно село в Родопите, което посетих, бяха направили екопътека по европейски проект. Става дума за Гълъбово.

– Това привлякло ли е туристи?

– Говорих си със собствениците на едно от магазинчетата там и те споделиха, че реално съществуват заради тази екопътека, тъй като всеки ден от там минават туристи. Има и още едно нещо, към което се стремя. Не случайно една от основните информации, която събираме за тези села, е какво е покритието там и колко е добър интернетът. Има хора, които работят на компютъра си от вкъщи и не са в офиси. За тях е важно на първо място да имат спокойствие и чист въздух, а на второ – добър интернет. Ние целим точно тази група – хората, които искат да избягат от големия град.

– А докъде стигна инициативата ви за младите предприемачи?

– В момента се набират кандидатите. Знам, че само от СУ „Св. Климент Охридски“ са кандидатствали повече от 20 души. Това е почти 20% от цялата програма и то само от едната организация посредник. В България има и други, които събират кандидати. Очаквам до края на годината да изпратим първите българи по първата ни програма. Сега е моментът всеки, който има желание, да се възползва и да получи стипендия от 3800 евро в зависимост от дестинацията, която си избере.

– Вие всъщност отчетохте интерес към програмата още от самото начало, нали така?

– Точно така. Още преди да е отворена, имаше хора, които се свързаха с мен и ме питаха как може да кандидатстват, какви са условията. Това ни вдъхна увереност, че има интерес. Още в края на тази година трябва да излезе и първата статистика и да видим колко хора са кандидатствали за всички 120 места, които сме разкрили. Това може да послужи като основа за това да поискаме увеличаване на бюджета на програмата и на местата, които осигуряваме за кандидатите.

– Накрая искам да засегнем и темата „Шенген“, тъй като премиерът Борисов беше на посещение в Резово заедно с председателя на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер. Той изтъкна, че България изпълнява всички критерии и трябва веднага да влезе в Шенген, защото се справя по-добре от други страни в опазването на граници. Често си говорим за това, но може ли да стане реалност?

– Ако приемем изключително обективни критерии за това кога да влезем в Шенген, то на практика трябва да стане веднага. Държавата оттук насетне няма какво повече да направи. Винаги се намира обаче някой чисто субективно да каже, че е необходимо още нещо. Истината е, че сме си свършили работата. Справедливостта изисква България да влезе час по-скоро в шенгенското пространство и е обезкуражаващо тогава, когато се намират какви ли не формални поводи това да се отложи. Смятам, че както при кандидатстването за член на ЕС има преговори глава по глава, които са прозрачни, същото е и с Шенген. И когато си отговорил на всичко, наел си достатъчно хора, които да пазят границите, няма повод някой да каже, че не си готов. Надявам се този субективизъм да отпадне.

 

Източник:http://gerb-epp.info

Коментари